Шарл Костер - Тил Уленшпигел

И градските глашатаи четоха при звуците на тръби и барабани заповедите, които постановяваха смърт за всички еретици — мъже, жени и момичета; за ония, които не се отричат от заблужденията си — смърт чрез изгаряне, а за ония, които се отричаха — смърт чрез бесило. Жените и девойките да бъдат заравяни живи и палачът да танцува върху телата им.

И огънят на съпротивата запълзя из цялата страна.

На пети април преди Възкресение благородниците граф Луи Насауски 109 109 Граф Людвиг Насау — Диленбург — брат на Вилхелм Орански, един от най-храбрите военни ръководители на въстанието и ревностен калвинист. , Куленмбург 110 110 Граф Кейлембург — знатен нидерландски феодал, отстъпващ по богатство само на принц Орански и на графовете Егмонт и Берг. и дьо Бредероде, гуляйджията-великан, отидоха заедно с триста души благородници брюкселския дворец при кралската наместница, пармската херцогиня. В редици по четирима те се изкачиха по широките стъпала на двореца.

Когато влязоха в залата, дето беше наместницата, ти предадоха едно заявление, в което я молеха да се издействува от крал Филип отменяване на наредбите за религията, както и за испанската инквизиция, като заявяваха, че в нашите недоволни страни те ще причинят само смутове, съсипия и обща нищета.

Тая молба бе наречена Компромисът 111 111 „Компромис“ — така се наричала и молбата(петицията) на благородниците и тяхната лига — съюзът на всички подписала тая молба. .

Берлаймон, който по-късно измени толкова подло и жестоко на бащината си земя, бе застанал до нейно височество и като се подиграваше с бедността на някои от благородните съюзници, й каза:

— Ваше височество, не се страхувайте от нищо, това са Голтаци.

С тия думи той искаше да подчертае, че тези благородници се бяха разорили в служба на краля или защото са искали да се сравняват по разкош с испанските благородници.

За да покажат презрението си към думите на господин Берлаймон, благородниците заявиха по-късно, че „смятат за чест да бъдат считани и наричани Голтаци за службата им на краля и за благото на страната“.

Те започнаха да носят на шията си медал, върху едната страна на който бе отпечатан ликът на краля, а на другата — две ръце, сплетени над просяшка торба, с надпис: „Верни на краля до просяшка торба“. Освен това те носеха на шапките и калпаците си златни накити във форма на просяшка паница или на просяшка шапка.

През това време Ламме разхождаше корема си из целия град и търсеше жена си, но не можеше да я намери.

Една сутрин Уленшпигел му каза:

— Върви с мене; ще отидем да поздравим едно високопоставено, благородно, всесилно и опасно лице.

— Ще ми каже ли то де е жена ми? — попита Ламме.

— Ако знае — отговори Уленшпигел.

И отидоха в дома на Бредероде, гуляйджията-Херкулес.

То беше в двора на замъка си.

— За какво си дошъл при мене? — попита той Уленшпигел.

— За да ви кажа нещо, ваша светлост — рече Уленшпигел.

— Говори — отвърна Бредероде.

— Вие — каза Уленшпигел — сте красив, храбър и силен благородник. Някога вие смачкахте като мида в черупката й един французин в бронята му: но колкото сте силен и храбър, толкова сте и умен. Защо тогава носите тоя медал, дето е написано: „Верен на краля до просяшка торба“?

— Да — каза Ламме, — защо, ваша светлост?

Но Бредероде не отговори и погледна Уленшпигел. А Уленшпигел продължи:

— Защо вие, благородните господа, искате да бъдете верни на краля до просяшка торба? Дали за доброто, което той ви желае, или за хубавото приятелство, което проявява към вас? Защо, вместо да му бъдете верни до просяшка торба, не отнемете на палача всичките му владения, та той да стигне до просяшка торба?

Ламме клатеше глава в знак на одобрение.

Бредероде погледна Уленшпигел с живите си очи и се усмихна, като видя доброто му лице.

— Ако не си шпионин на крал Филип, ти си добър фламандец — рече той — и аз ще ти се отплатя и в двата случая.

И го заведе в една стая до трапезарията. Ламме вървеше подире им. Там той дръпна ухото му до разкървавяване.

— Това е — рече той — за шпионина.

Уленшпигел не извика.

— Донеси — поръча Бредероде на иконома си — каната с канелено вино.

Икономът донесе каната и голям потир£старо вино, което изпълни въздуха с аромат.

— Пий — каза Бредероде на Уленшпигел, — това пък е за добрия фламандец.

— Ах — рече Уленшпигел, — добър фламандецо, какъв хубав канелен език имаш ти! И светците дори не могат да говорят тъй!