Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Той изпи половината вино и даде останалото на Ламме.

— Кой е тоя шишко — рече Бредероде, — когото възнаграждават, без да е направил нещо?

— Той е — отговори Уленшпигел — моят приятел Ламме, който винаги когато пийне старо вино, си въобразява, че ще намери жена си.

— Да — каза Ламме, като сърбаше с голямо благоговение виното.

— Де отивате сега? — попита Бредероде.

— Отиваме — рече Уленшпигел — да търсим Седмината, които ще спасят фламандската земя.

— Кои Седмина? — попита Бредероде.

— Когато ги намеря, ще ви кажа кои са — отговори Уленшпигел.

А Ламме, който се бе развеселил от виното, каза:

— Тил, дали да идем на луната да търсим жена ми?

— Поръчай стълба — отговори Уленшпигел.

През зеления месец май Уленшпигел каза на Ламме:

— Дойде хубавият месец май! Ах, колко синьо е небето, колко са весели лястовиците; ето — почервеняха клоните на дървесата от мъзга, земята се изпълни с любов. Тъкмо време за бесене и горене на хората заради вярата им. Ето ги добрите инквизиторчета. Какви благородни лица! Те имат пълна власт да поправят, да наказват, да понижават, да предават на мирските съдии, да имат свои затвори. Ах ти, хубав месец май! Да хващат хората, да уреждат процеси, без да спазват обикновените форми на правосъдието, да горят, да бесят, да обезглавяват и да копаят за клетите жени и девойки ями за предивременна смърт. Сипките пеят по дървесата. Добрите инквизитори са ударили око на богаташите. А кралят ще ги наследява. Хайде, девойчета, танцувайте в ливадата под звуците на гайди и свирки. Ах ти, хубав месец май!

Пепелта на Клаас удряше гърдите на Уленшпигел.

— Да вървим — рече той на Ламме. — Честити са ония, които държат горе главата и високо меча си през черните дни, които идат!

Един ден през август Уленшпигел вървеше по улица „Фландър“ в Брюксел край къщата на Жан Сапермилменте 112 112 Saperm illemente — Някои народи от суеверие изопачават в ругатните и проклятията думите дявол, бог и други подобни или пък ги заменят със съзвучни, но понякога без никакъв смисъл думи. Например думата сакрамент, която значи „светите дарове“ или „тайнство“ и т.н., я изопачават на saperment, така че tapermillemente означава „хиляди пъти saperment“. , наречен така, защото един негов прадядо по баща, когато кипвал, ругаел с тая душ, за да не скверни светото божие име. Споменатият Сапермилменте беше майстор по везба, но тъй като беше оглушал и ослепял от пиене, жена му, старица с кисела физиономия, везеше вместо него дрехи, куртки, наметала и обувки на благородниците. Нейната хубавичка щерка й помагаше в тая добре платена работа.

Когато минаваше, малко преди да се стъмни, покрай казаната къща, Уленшпигел видя девойката на прозореца и чу как тя викаше:

— На мене — рече Уленшпигел, — ако поискаш.

— На тебе ли? — каза тя. — Я се приближи да те видя!

Но той я попита:

— Защо питаш за това през август, когато в Брабан девойките питат в навечерието на март?

— Тях само един месец ги дарява със съпруг, а мене — дванадесетте и срещу всеки от тях, но не в полунощ, а през шестте часа преди полунощ аз скачам от леглото си, правя три крачки заднишком към прозореца и извиквам това, което ти чу; после се обръщам, правя три крачки заднишком към леглото и в полунощ си лягам и заспивам с мечти за бъдещия съпруг. Но тия мили месеци са по природа зли присмехулници и затова вместо за един съпруг аз мечтая за дванадесет наведнъж; ако искаш, ти ще бъдеш тринадесетият.

— Другите ще ревнуват — отговори Уленшпигел. — Ти викаш и: „Освобождение!“

Девойката се изчерви и отговори:

— Аз викам „освобождение“ и зная какво искам.

— Аз също зная и ти го нося — рече Уленшпигел.

— Трябва да се чака — каза тя, като се усмихна и показа белите си зъби.

— Да се чака ли? — отговори Уленшпигел. — Не. Някоя къща може да се събори над главата ми, силен вятър може да ме хвърли в някоя яма, бясно псе може да ми ухапе крака; не, аз няма да чакам.

— Аз съм много млада — рече тя — и викам само защото обичаят е такъв.

Уленшпигел се усъмни, защото знаеше, че брабанските девойки викат за съпруг срещу март, а не срещу месеца на жетвата.

Тя се усмихна и каза:

— Аз съм много млада и викам само защото обичаят е такъв.

— Нима ще чакаш да престарееш? — отговори Уленшпигел. — Това е лоша аритметика. Никога не съм виждал по-закръглена шия, по-бели гърди, фламандски гърди, пълни с прекрасно мляко, което отхранва мъже.