Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Уленшпигел постави примки и подсвиркваше, за да примами птиците и да може после да опече ония, които биха се хванали. Един славей кацна върху листата близо до Нел; тя не го улови и го остави да си пее; дойде една Жълтунка, на Нел й дожаля, защото птичката имаше много мил и горд вид; след това кацна една чучулига, но Нел й каза, че е по-добре да хвръкне високо в небето и да пее там химн на Природата, отколкото да се наниже непредпазливо на смъртоносния шиш.

И тя не лъжеше, защото през това време Уленшпигел бе запалил буен огън и изострил един шиш, които чакаше жертвите си.

Но вече не дойдоха други птици, само няколко негодни за ядене гарвани грачеха високо над главите им.

Така че Уленшпигел не хапна нищо.

Дойде време Нел да се върне при Катлин. И тя се запъти разплакана, а Уленшпигел гледаше отдалеч как си отива.

Но тя се върна и се хвърли на шията му:

— Отивам си — рече тя.

Направи няколко крачки, пак се върна и пак каза:

— Отивам си.

И това се повтори повече от двадесет пъти.

Най-сетне тя си отиде и Уленшпигел остана сам. Тогава тръгна и той, за да търси Ламме.

Когато стигна при него, намери го седнал в подножието на камбанарията, с голяма кана бира между краката и загризал тъжно една лескова пръчка.

— Уленшпигел — рече той, — аз мисля, че ти ме изпрати, защото искаше да останеш сам с девойчето; ударих, както ми каза, седем пъти с пръчката всяка стена на камбанарията, но макар че вятърът адски духа, пантите не изскърцаха.

— Сигурно защото са ги намазали — отговори Уленшпигел.

И те поеха към брабанското херцогство.

Мрачният крал Филип непрекъснато, цял ден, а дори и нощем, прехвърляше разни книжа и драскаше хартии и пергаменти. Там поверяваше той тайните на своего жестоко сърце. Тъй като не обичаше никого в тоя свят и знаеше, че и него никой не обича, той искаше сам да носи тежестта на своята безпределна империя и като тъжен Атлас 107 107 Атлант или Атлас (гръцката митология) — титан, който държи на раменете си небесния свод. се прегъваше под това бреме. Студен и меланхоличен, прекалената работа съсипваше слабото му тяло. Той мразеше всяко радостно лице и тъй като нашата страна е весела, той я възненавидя; възненавидя нашите търговци заради техния разкош и богатство; възненавидя нашите благородници заради откровения им език, заради тяхната независимост и заради пламенната им буйност и мъжественото им веселие. Бяха му казали и той знаеше, че още преди кардинал дьо Куза да бе отбелязал към 1380 година злоупотребленията на църквата и да бе проповядвал, че са нужни реформи, възмущението срещу папата и срещу римската църква се бе появило у нас под фермата на различни секти и се таеше във всички глави като кипяща вода в затворен котел.

Упорит като магаре, той мислеше, че неговата воля трябва да тежи над целия свят както божията воля, той искаше нашата, отвикнала да се подчинява страна да се превие под старото иго, без да получи никакви нови реформи. Той искаше неговата света майка, католическата, апостолическа и римска църква, да бъде една, единна, неразделна, вселенска, без промени и преобразования, нямаше никакво друго основание да желае това освен собственото си желание, постъпваше като неразумна жена и тъй като непрестанно бе измъчван от мислите си, нощем се въртеше в леглото като върху постеля от тръни.

— Да, свети Филип, да, господи боже, ако трябва да превърна Нидерландия в общ гроб и да погреба в него всичките й жители, те ще се върнат при тебе, мой свети покровителю, при тебе, пресвета Богородице, и при вас, светии и светици, в рая.

И той се опита да стори това и така стана по римлянин от папата и по католик от църковните събори.

А на Уленшпигел и Ламме и на ужасените народи на Фландрия и Нидерландия се струваше, че виждат в далечината, в мрачните покои на Ескориал 108 108 Ескориал — Филип II построил на 40 км от Мадрид един дворец, манастир и гробница — Ескориал, който по думите на някое историци стана „гробница на великото минало на Испания“. , тоя коронован паяк с дълги крака и разтворени щипци да разстила мрежата си, за да ги оплете и да изсмуче най-чистата тяхна кръв.

Макар че през царуването на Карл папската инквизиция бе убила чрез огън, ями и бесило сто хиляди християни; макар че имотите на нещастните осъдени хора влизаха в хазната на императора и на краля, както дъждовната вода се излива в канала, Филип реши, че това не е достатъчно; той наложи нови епископи на страната и обяви, че ще въведе в нея испанската инквизиция.