Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Не, Тил, не, любими!

И при тия думи тя го погледна в очите тъй тъжно и чистосърдечно, та Уленшпигел разбра, че тя казва истината. След това той я заразпитва:

— Отде идеха виковете? Де отидоха тия хора? Защо ризата ти е съдрана на рамото и на гърба? Защо по челото и бузата си имаш белези от нокти?

— Слушай, Уленшпигел — рече тя, — но не ни изпращай на кладата. От двадесет и три дни Катлин — дано бог я спаси от пъкъла! — има приятел един дявол, облечен в черни дрехи, с ботуши и шпори. Лицето му блести като пламъка, който се вижда лете през горещините по гребените на морските вълни.

— Защо си отиде, Ханске, миличък? — каза Катлин. — Нел е лоша.

Но Нел продължи да разказва:

— За да обади, че е дошъл, той изкряква като морски орел. Майка ми го посреща всяка събота в готварницата. Тя казва, че неговите целувки са студени, а тялото му е като сняг. Когато не направи всичко, което иска, той я бие. Веднъж й донесе няколко флорина, но всеки път й вземаше парите.

През цялото време, докато Нел разказваше, Зуткин със сключени ръце се молеше за Катлин. А Катлин весела приказваше:

— Моето тяло не е вече мое, моят дух не е вече мой — те са негови. Ханске, миличък, заведи ме пак на магьосническото сборище. Само Нел никога не иска да дойде там; Нел е лоша…

— Призори той си отива — продължи девойката; — на следния ден майка ми разправя какви ли не странни неща… Но недей ме гледа с такива зли очи, Уленшпигел. Вчера тя ми каза, че един красив благородник, облечен в сиви дрехи, на име Хилбер, искал да се ожени за мене и че щял да дойде тук, за да го видя. Аз й отговорих, че не искам никакъв мъж — ни грозен, ни хубав. Но като майка, тя ми заповяда да не лягам и да ги чакам; когато е до нейните любовни работи, тя си е напълно с ума. Бяхме се почти съблекли и се готвехме да лягаме; аз дремех ей на оня стол. Когато са влезли, аз не съм се събудила. Изведнъж усетих, че някой ме прегръща и целува по шията. И при лунната светлина видях едно лице, блеснало като гребените на морските вълни през юли, когато се кани да гърми, и чух, че някой ми казва съвсем тихо: „Аз съм Хилбер, твоят съпруг; бъди моя и ще те направя богата.“ Лицето на тоя, който говореше, миришеше на риба. Аз го блъснах; той искаше да ме изнасили, но аз можех да се боря и с десет души като него. И въпреки това той ми раздра ризата, рани ме по лицето и продължаваше да повтаря: „Бъди моя и ще те направя богата.“ „Да — рекох аз, — като майка ми, от която взе и последния й лиар.“ Тогава той удвои усилията си, но не можа да ми стори нищо. И тъй като беше по-грозен от мъртвец, забих нокти в очите му толкова силно, че той извика от болка, а аз можах да се отскубна и да дойда тук при Зуткин.

Катлин продължаваше да повтаря:

— Нел е лоша, Ханске, миличък, защо си отиде тъй бързо?

— Де беше ти, недостойна майко — рече Зуткин, — когато са щели да отнемат честта на детето ти?

— Нел е лоша — продължаваше Катлин. — Аз бях при моя черен благородник, когато сивият дявол дойде при нас с окървавеното си лице и каза: „Да си вървим, момко, тая къща е лоша; тук мъжете искат да убиват, а жените имат ножове на върха на пръстите си.“ След това те отърчаха при конете си и изчезнаха в мъглата. Нел е лоша.

На следния ден, когато пиеха топло мляко, Зуткин каза на Катлин:

— Виждаш, от мъка съм тръгнала вече за оня свят; искаш да ускориш смъртта ми със своите проклети магии.

Но Катлин продължаваше да повтаря:

— Нел е лоша, Ханске, миличък, върни се.

Следната сряда двамата дяволи пак дойдоха. От събота Нел нощуваше у вдовицата Вай ден Хут, на която бе казала, че не може да спи у Катлин, тъй като там живее и младият момък Уленшпигел.

Катлин прие своя черен благородник и неговия приятел в една пристройка до жилището, която служеше за пералня и дето беше пещта за хляб. Те ядоха и пиха старо вино и пушен говежди език, каквито имаше там винаги приготвени за тях. Черният дявол каза на Катлин:

— Ще започнем една голяма работа и ни трябват много пари; дай ни, колкото можеш.

Катлин искаше да им даде само един флорин, но те я заплашиха, че ще я убият, и не я оставиха на мира, докато не им даде две жълтици и седем дение.

— Недейте дохожда вече в събота — каза им тя, — Уленшпигел знае, че идвате тогава, ще ви чака въоръжен, за да ви убие, а след вас ще умра и аз.

— Ще дойдем идния вторник — казаха те.

Нея нощ Уленшпигел и Нел спаха спокойно, защото смятаха, че ония дохождат само в събота.

Катлин стана и отиде в пристройката да види дали приятелите й са дошли.