Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Той се приближи до престола и каза на Христос:

„Аз съм твой роб, докато ти стана господар.“

„Сатана — каза Мария, — ще дойде ден, когато не ще има вече ни роби, ни господари и когато Христос, който е обич, и Сатаната, който е гордост, ще се казват: сила и знание.“

„Жено — рече Сатаната, — ти си добра и красива“.

Сетне той се обърна към Христос, посочи императора и каза:

„Какво да го правим тоя?“

Христос отговори:

„Ще туриш коронованото червейче в зала, дето ще събереш всички инструменти за измъчване, които са били употребявани през неговото царуване. Всеки път, когато някой невинен нещастник изтърпява мъчение с вода, което издува човека като мехур; или мъчение със свещи, които изгарят ходилата и подмишниците; или мъчение със скрипец, който троши крайниците; или разкъсване на четири части; всеки път, когато някоя свободна душа изпусне върху кладата сетния си дъх — той трябва да изтърпи едно след друго тия умирания, тия мъки, за да проумее какво зло може да стори един несправедлив човек на милиони хора, които той управлява: нека гние в тъмниците, да умира по лобните места, да пъшка в изгнание, далеч от родината; нека бъде опозорен, презрян, бит с камшик; нека бъде богат — а хазната да го разори; нека доноси го обвиняват и конфискация го съсипе. Преобрази го на магаре, кротко, но бито и недохранено, на бедняк, който да проси милостиня, но да бъде посрещан с хули; на работник, който работи прекомерно, а не може да се нахрани; сетне, след като е страдал много телом и духом, преобрази го на куче, за да бъде добър, а да получава удари; на роб в Индия, за да го продават на тържищата; на войник, за да се бие за чужди интереси и да бъде убит, без да знае защо. И след триста години, когато мине така през всички страдания и през всички злочестини, направи го свободен човек и ако тогава бъде добър като Клаас, ще дадеш вечен покой на неговото тяло в някое кътче на земята, сенчесто по пладне, огряно от слънцето сутрин, под някое хубаво дърво, върху свежа морава. И неговите приятели ще дойдат на гроба му да проронят горчиви сълзи и да посеят теменуги, цветя на спомена.“

„Милост, синко — каза Мария, — той не е знаел какво върши, защото властта прави сърцето жестоко.“

„Няма милост“ — каза Христос.

„Ах — рече негово свето величество, — да имах само една чаша андалуско вино!“

„Ела — каза Сатаната, — мина времето на виното, на месата и на птиците.“

И той отнесе в дъното на пъкъла душата на нещастния император, който още си гризваше от аншуата.

От съжаление Сатаната го остави да яде. След това видях как пресвета Дева Мария отвежда Клаас най-горе в небето, дето по купола висят само гроздове звезди. Там ангелите го изкъпаха и той стана хубав и млад. После му дадоха да яде мляко с ориз със сребърни лъжици. И небето се затвори.

— Той е при господ — рече вдовицата.

— Пепелта удря сърцето ми — каза Уленшпигел.

През следните двадесет и три дни Катлин побледня, отслабна и се съсухри, като че я гореше някакъв вътрешен огън, по-унищожителен от огъня на безумието.

Тя вече не повтаряше: „Огънят! Пробийте дупка, душата иска да излезе“, а обсебена от някакъв постоянен възторг, думаше на Нел:

— Аз съм омъжена и ти трябва да се омъжиш. Хубавей; дългокос; гореща любов; студени колене и студени ръце.

И Зуткин я гледаше тъжно и мислеше, че нова лудост я обзема.

А Катлин продължаваше да говори:

— Три пъти по три прави девет, свещено число. Само оня, чиито очи светят нощем като очи на котка, вижда тайната.

Една вечер, когато я слушаше, Зуткин направи жест на съмнение, но Катлин каза:

— Четири и три — беда под знака на Сатурн; под знака на Венера — сватба. Студени ръце! Студени колене! Пламенно сърце!

Зуткин се обади:

— Не бива да се приказва за злите нечестиви идоли.

Като чу това, Катлин се прекръсти и рече:

— Благословен да бъде сивият конник. На Нел трябва съпруг, хубав съпруг, препасан с меч, черен съпруг с блестящо лице.

— Да — рече Уленшпигел, — гозба от накълцани съпрузи, соса на която ще приготвя аз с ножа си.

Нел погледна приятеля си с овлажнели от радост очи, задето беше толкова ревнив.

— Не искам никакъв съпруг — рече тя.

Катлин отговори:

— Кога ли ще дойде облеченият в сиво, винаги с нови ботуши и по-особено възбуден.

Зуткин каза:

— Молете се богу за безумната.

— Уленшпигел — рече Катлин, — иди ни купи четири литра бира, а в това време аз ще направя френски палачинки.