Шарл Костер - Тил Уленшпигел

И чувах как непрекъснато звучи в нощта ангелската тръба. И видях тогава друга сянка, която идеше откъм Испания; тя беше старческа и грохнала, с издадена като пантофка брадичка и със сладко от дюли по устните. Тя носеше наметка от червено кадифе, подплатена с хермелин, на главата императорска корона, в едната ръка — аншуа, от която отгризваше, а в другата потир, пълен с бира.

Навярно поради умора тя дойде и седна върху камбанарията на катедралата. Аз коленичих и й казах: „Ваше увенчано величество, покланям ви се, но не ви познавам. Отде идете и какво правите в тоя свят?“ — „Ида — каза сянката — от Сан Хусто в Естрамадура и бях император Карл V.“ — „Но — рекох аз — де отивате сега в тая студена нощ, през тия облаци, натежали от градушка?“ „Отивам — рече тя — на съд.“ Императорът щеше да доизяде аншуата и да изпие бирата си, но прозвуча ангелската тръба и той полетя, като мърмореше, че са прекъснали закуската му. Аз тръгнах подир негово величество. Той се носеше из пространството, като хълцукаше от умора, пъшкаше от астма и от време на време повръщаше, защото смъртта го бе сварила, когато страдаше от лошо храносмилане. Ние се издигахме безспир като стрели, пуснати от дрянов лък. Звездите се плъзгаха край нас и чертаеха огнени резки по небето; някои от тях се откъсваха и падаха. Ангелската тръба тръбеше. Какво бучене, какъв силен шум! Всеки звук раздираше въздушните пари, те се разтваряха, сякаш някакъв ураган духаше срещу тях. И така се очертаваше нашият път. След като се издигнахме на повече от хиляда левги, видяхме Христос с ореол, седнал на звезден престол, и вдясно от него бе ангелът, който записва на бронзова плоча човешките дела, а отляво Мария, майка му, която непрекъснато го молеше за снизхождение към грешниците.

Клаас и император Карл коленичиха пред престола.

Ангелът взе короната от главата му, хвърли я и рече: „Тук има само един император — Христос.“

Негово свето величество като че се ядоса; ала все пак каза смирено:

„Мога ли да си запазя аншуата и потира с бира, защото от дългото пътешествие огладнях?“

„Както беше гладен през целия си живот — продължи ангелът; — добре де, яж и пий.“

Императорът изпразни потира с бира и гризна от аншуата.

Тогава Христос му каза:

„С чиста душа ли се изправяш пред съда?“

„Мисля, че да, всеблаги господи, защото се изповядвах“ — отговори император Карл.

„Ами ти, Клаас? — рече Христос. — Ти не треперещ като тоя император.“

„Господи Исусе Христе — отговори Клаас, — няма човешка душа, която да е съвсем чиста, затова и аз нямам никакъв страх от тебе, който си върховното добро и върховната справедливост; но все пак се боя, защото имах много грехове.“

„Говори, мършо“ — каза ангелът на императора.

„Господи — отговори Карл смутено, — тъй като съм миропомазан от пръстите на твоите свещеници, аз бях коронясан за крал на Кастилия 103 103 Кастилски крал. Кастилия е била кралство в центъра на Пиренейския полуостров, около което неговите крале обединили всички испански земи. , император на Германия и крал на римляните. Аз имах постоянна грижа да запазя властта, която произтича от тебе, и заради това действувах с въже, с меч, с ями и с огън срещу всички протестанти.“

Но ангелът отговори:

„Чревоугоднико-лъжец, ти искаш да ни измамиш. В Германия ти търпя протестантите, защото се страхуваше от тях, а в Нидерландия заповядваше да ги обезглавяват, горят, бесят и заравят живи, защото ти се боеше само от едно — да не загубиш наследството от тия работливи пчели, богати с толкова мед. Ти си причина да загинат сто хиляди души, но не от обич към Христос, моя повелител, а защото беше самовластник, тиранин, кръвопиец и обичаше само себе си, а освен себе си — месото, рибата, виното и бирата, и защото беше ненаситен като куче и пияч като сюнгер.“

„Сега, Клаас, говори ти“ — рече Христос.

Ангелът стана и каза:

„Той няма какво да каже. Той беше добър, работлив като бедния народ на Фландрия, който драговолно се труди и драговолно се смее, като пази клетвата, която е дал на своите владетели, вярвайки, че и неговите владетели ще пазят клетвата си по отношение на него. Той имаше пари, беше обвинен и тъй като бе дал подслон на един протестант, беше жив изгорен.“

„Ах — рече Мария, — злочестият мъченик! Но на небето има прохладни извори с фонтани от мляко и чудесно вино, които ще те разхладят, и аз сама ще те заведа там, въглищарю.“

Отново екна ангелската тръба и аз видях как се издигна от дълбините на бездните един гол и хубав мъж с желязна корона. Върху кръга на короната бе написано: „Тъжен до деня на съда“.