Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Те отиваха, както казваха, да извършат светото тайнство на последното причастие на храбрия Якобсен, който от страх станал Голтак, но щом минала опасността, на смъртния си одър се върнал в лоното на Светата римска църква.

Скоро те стигнаха при плачещата Нел и видяха тялото на Уленшпигел, изпънато върху тревата и покрито с дрехите си. Нел коленичи.

— Девойко — рече кметът, — какво правиш при тоя мъртвец?

Не смеейки да дигне очи, тя отговори:

— Моля се за моя любим, който падна тук като ударен от мълния; сега останах сама и искам и аз да умра.

Тогава свещеникът въздъхна доволно:

— Уленшпигел Голтака умрял — рече той, — хвала на бога! Селянино, изкопай бързо гроб; свали дрехите му, преди да го заровиш.

— Не — каза Нел, като стана, — няма да му махнете дрехите; ще му бъде студено в земята.

— Копай гроба — рече свещеникът на селянина с лопатата.

— Добре — каза Нел, обляна в сълзи, — във варовития пясък няма червеи и моят любим ще остане непокътнат и хубав.

И обезумяла, тя се склони над тялото на Уленшпигел и го целуна със сълзи и ридания.

Кметът, общинските съветници и селянинът се трогнаха, но свещеникът не преставаше да повтаря радостно:

— Великият Голтак умря, хвала на бога!

Сетне селянинът изкопа гроба, сложи вътре Уленшпигел и го засипа с пясък.

И свещеникът прочете над гроба погребални молитви; всички коленичиха; но изведнъж под пясъка нещо силно се раздвижи и Уленшпигел, като кихаше и изтърсваше пясъка от косата си, изскочи и хвана свещеника за гушата:

— Инквизиторе! — рече той. — Докато съм спал, ти си ме сложил жив в земята. Де е Нел? И нея ли погреба? Кой си ти?

Свещеникът извика:

— Великият Голтак се връща в тоя свят. Господи боже, оставям се на тебе!

И избяга като елен, гонен от кучета.

Нел се приближи до Уленшпигел.

Той й каза:

— Целуни ме, миличка.

Сетне отново погледна наоколо си; двамата селяни бяха избягали, подобно на свещеника, след като бяха хвърлили на земята — за да могат да тичат по-леко — лопатата, свещта и слънчобрана. Кметът и общинските съветници бяха запушили ушите си с ръце и охкаха на тревата.

Уленшпигел отиде при тях, раздруса ги и рече:

— Може ли да се погребе Уленшпигел — духът, и Нел — сърцето на майката Фландрия? Фландрия също може да заспи, но да умре — никога! Ела, Нел.

И той тръгна с нея, запял шестата си песен, но никой не знае де ще изпее последната.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/428

Издание:

Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел

Белгийска. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1976

Редактор: Иван Колев

Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Поради голямата бързина на отпечатването първото издание на книгата е пълно с грешки, които Жозеф Ханс, професор в Лувенския университет, успя да поправи след близо тридесетгодишни проучвания. Ср. „La Légende…“, La Renaissance du Livre, Bruxelles, 1966

Испанския крал. — Б.а.

Първото издание на „Легендата за Уленшпигел“, излязло през 1867 година, е било илюстрирано от петнадесет художници. Като се прибавят към тоя брой двамата съдружници-издатели и авторът на „Легендата“, стават осемнадесет души, за които се говори няколко реда по-долу.

Рабле, Франсоа (1483–1553) — знаменит френски писател от епохата на Възраждането. Неговият начин на писане и духът на произведенията му са оказали влияние на Шарл дьо Костер за „Легендата за Уленшпигел“.

Дамме — градче в околностите на големия фламандски град Брюге.

Фландрия — една от седемнадесетте области (провинция) на тогавашната Нидерландия, графство. Към средата на шестнадесетия век (времето на действието в „Уленшпигел“) Нидерландия обхващала територията на днешните Белгия и Холандия с малка част от Северна Франция. Тогава вместо Нидерландия често казвали Фландрия, като по тоя начин са разширявали името на една провинция върху цялата страна.

Стара фламандска монета. — Б.пр.

Флорин — златна монета в онова време (в Нидерландия), на тегло около 3 ¼ грама по наши днешни мерки.

Брюге — град в Северна Фландрия, свързан със Северно море чрез плавателен канал.

Някогашна дребна пара, една четвърт от сантим. — Б.пр.

Ламме Гудзак — името Ламме означава агне, агънце . Прякорът Гудзак се състои от две части: зак — чувал, в гуд — добро. Така според Клаас е наречен Ламме за своето благодушие, за мекия си сговорчив нрав и за добротата си. В края на книгата Ламме, който често проявява истинска храброст, спечелва прякора си Ламме Лъва .