Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Въз основа на всички закони, права и привилегии да бъде свален — отговориха господата от Генералните щати.

И печатите на краля бяха разчупени.

И слънцето блестеше по земята и морето, позлатяваше узрелите класове, наливаше зърната на гроздето и пръскаше върху всяка вълна бисери, накит за годеницата на нидерландците — Свободата.

После принц Орански 186 186 Вилхелм Орански — След многократни безуспешни покушения срещу живота му бил убит на 10 юли 1584 година от един френски фанатик, католик — Балтазар Жерар. бе застрелян в Делфит с три куршума в гърдите от четвърти убиец. И тоя умря, верен на своя девиз: „Спокоен сред яростните вълни“.

Враговете му казваха, че за да си отмъсти на крал Филип и тъй като не се надявал да се възцари в южна католическа Нидерландия, той с таен договор я бил предложил на негова светлост Анжуйския херцог. Ала нему не бе дадено да създаде детето Белгия, като се съчетае със Свободата, защото Свободата не обича неестествената любов.

И Уленшпигел и Нел напуснаха флотата.

И белгийската родина стенеше под ярема, окована от предателите.

Беше месецът на узрелите жита; въздухът бе тежък, вятърът — прохладен; жътварите и жътварките можеха спокойно да прибират в нивята, под свободното небе и за свободна земя, житото, посято от тях.

Фрисландия, Дренте, Оверисел, Гелдерн, Утрехт, Северен Брабан, Северна и Южна Холандия; Валхерен, Северен и Южен Бевеланд; Дюйвеланд и Шуен, които съставят Зеландия; всичките брегове на Северно море от Кноке до Хелдер; островите Тексел, Виланд, Амланд, Ширмоник Оог, от Западна Еско до Източен Емс — за всички наближаваше часът на освобождението от испанското иго; синът на Мълчаливия, Морис 187 187 Мориц Насау (1567–1625) — знаменит пълководец по онова време, който след смъртта на баща си бил избран за управител на Холандия и Зеландия. , продължаваше войната, Уленшпигел и Нел, запазили своята младост, сила и красота, защото любовта и духът на Фландрия никога не остаряват, живееха спокойно в кулата Неере и чакаха кога след толкова жестоки изпитания ще могат да отидат да раздухват вятъра на свободата над родната им Белгия.

Уленшпигел бе помолил да го назначат комендант и пазач на кулата, като казваше, че има орлови очи и заешки уши и ще може да гледа дали Испанецът няма да се опита да дойде в освободените страни и тогава той ще забие тревога от камбанарията.

Общинският магистрат изпълни молбата му; поради заслугите, които имаше, даваха му по един флорин дневно, по две кани бира, бакла, сирене, сухар и три ливри говеждо месо седмично.

Така че Уленшпигел и Нел живееха двамата много добре; те гледаха с радост в далечината Зеландските острови — ливади, гори, замъци, крепости — и въоръжените кораби на Голтаците, които пазеха бреговете.

Нощем много често се качваха горе на кулата и седнали на площадката, разговаряха за тежките битки и за радостите на любовта — минали и бъдещи. Те виждаха оттам морето, което през това горещо време заливаше с лъчистите си вълни брега и ги отдръпваше, хвърляйки ги върху островите, като огнени призраци. И Нел се плашеше, когато виждаше в блатистите места блуждаещи пламъчета, които, казваше тя, са душите на злочестите покойници. Всички тия места бяха по-рано бойни полета.

Блуждаещите пламъчета изскачаха от блатистите места, носеха се надлъж край язовете и сетне отново се връщаха, сякаш не искаха да изоставят телата, от които бяха излезли.

Една нощ Нел каза на Уленшпигел:

— Виж колко са многобройни в Дривеланд и летят на високо: най-много са към птичите острови. Тил, искаш ли да отидем там? Ще вземем балсама, който показва неща, невидими за смъртните.

Уленшпигел отговори:

— Ако е същият балсам, който ме заведе на онова голямо сборище, вярвам му толкова, колкото — на празен сън.

— Не бива — рече Нел — да се отрича силата на магията. Хайде, Уленшпигел.

— Ще дойда.

На другия ден той помоли общинския магистрат да изпрати един верен войник със зорки очи, който да го замести: да пази кулата и да бди над околността.

И тръгна с Нел към птичите острови.

Минавайки през нивя и язове, те видяха малки зелени островчета, между които течеше морска вода; а по обраслите с трева могилки, които стигаха чак до дюните, множество птици-калугерици, чайки и морски лястовици, които стояха неподвижно и от перата им островчетата изглеждаха съвсем бели; над тях хвърчаха хиляди също такива птици. Земята беше застлана с гнезда; когато Уленшпигел се наведе да вземе едно яйце от пътя, видя, че към него лети чайка, която силно изпищя. На нейния писък долетяха повече от стотина чайки, които викаха тревожно, като се въртяха над главата на Уленшпигел и над съседните гнезда, но не се решаваха да се приближат до него.