Шарл Костер - Тил Уленшпигел

След това се обърна към Голтаците.

— Виждате ли го тоя развратник! Това е брат Корнелис Адриансен Мошеникансен от Брюге: там той е проповядвал за някакъв нов свян. Неговата тлъстина е наказанието му: неговата тлъстина е мое дело. Слушайте сега всички вие, матроси и войници: аз ще се разделя от вас, от тебе, Уленшпигел, и от тебе също, малка Нел, за да отида във Флисинген, дето имам имот и дето ще живея с моята злочеста наново намерена жена. Някога вие ми се заклехте, че ще изпълните всичко, каквото бих ви поискал.

— Това е честната дума на Голтаците — казаха те.

— Тогава — каза Ламме — погледнете тоя развратник, тоя брат Адриансен Мошеникансен от Брюге; аз се заклех, че ще го накарам да умре от тлъстини като свиня; направете още по-голяма клетка, карайте го да яде вместо по седем по дванадесет пъти на ден; давайте му тлъста и сладка храна; той е вече като вол, направете го да стане като слон и ще видите, че ще изпълни клетката.

— Ще го угоим — казаха те.

— А сега — продължи Ламме, като се обърна към монаха — казвам сбогом и на тебе, мошенико, когото наредих да хранят по манастирски, вместо да те обесят: расти в тлъстини и върви към дамла!

След това той прегърна жена си Калекен и рече:

— Гледай, ръмжи или мучи, каквото щеш, аз ти я вземам, ти вече няма да я шибаш с пръчки.

Но сега монахът изпадна в ярост и се обърна към Калекен:

— Ти отиваш, значи, плътска жено, в леглото на разврата! Да, ти си отиваш без никаква милост към нещастния мъченик на словото божие, който те просвети в светото блажено небесно послушание. Бъди проклета! Нека никой свещеник да не ти опрости греховете; нека земята изгаря ходилата ти, захарта да ти бъде като сол, говеждото месо — като месо на умряло куче; нека хлябът да ти бъде като пепел, слънцето — като лед, а снегът — адски огън; проклета да бъде утробата ти; децата ти да бъдат отвратителни, да имат маймунско тяло и свинска глава, по-голяма от корема им; нека страдаш, плачеш и стенеш на тоя свят и в другия, в ада, който те очаква, ада с гореща сяра и смола, приготвени за жени като тебе. Ти отблъсна моята бащинска обич: бъди трижди проклета от светата троица, седем пъти проклета от светилниците на кивота; нека покаянието да ти бъде проклятие; причастието — смъртна отрова и в църква всяка плоча да се издига, за да те смаже и да ти каже: „Тая жена е развратница, тя е прокълната, тя е осъдена на вечен огън!“

А радостният Ламме подскачаше от доволство и думаше:

— Тя е била вярна, калугерът сам каза това — да живее Калекен!

Ала тя плачеше и трепереше:

— Махни — каза тя — от мене това проклятие, мъжо. Аз виждам ада. Премахни това проклятие!

— Дигни си проклятието — рече Ламме.

— Няма да го дигна, дебелако — отвърна монахът.

А жената, съвсем бледа и примряла, бе коленичила със скръстени ръце и молеше брат Адриансен.

И Ламме каза на монаха:

— Дигни проклятието си или ще бъдеш обесен и ако от тежината ти въжето се скъса, ще те бесим, докато умреш.

— Ще те бесим, докато умреш — казаха Голтаците.

— Добре — каза монахът на Калекен. — Върви, развратнице, върви с тоя дебелак; върви, дигам проклятието си, но бог и всички светии ще те следят; върви с тоя дебелак, върви.

И млъкна, изпотен и задъхан.

Изведнъж Ламме възкликна:

— Издува се, издува се! Виждам шестата гушка; при седмата дохожда дамлата! А сега — рече той, като се обърна към Голтаците, — оставям те на бога — тебе, Уленшпигел, на бога — вас, всички мои добри приятели, на бога — тебе, Нел, и светото дело на свободата: нищо не мога да направя вече за него.

Сетне той се разцелува с всички и каза на жена си Калекен:

— Хайде, настъпи часът за законната любов.

Докато лодката, която отнасяше Ламме и неговата любима, се плъзгаше по водата, матросите, войниците и юнгите, размахали шапки, викаха: „Сбогом, брате; сбогом, Ламме, сбогом, брате и приятелю.“

А Нел избърса с върха на пръстчето си една сълза в края на окото на Уленшпигел и каза:

— Ти си тъжен, любими?

— Той беше добър — каза Уленшпигел.

— Ах — каза тя, — тая война няма никога да свърши и все така ли ще трябва да живеем сред кръв и сълзи?

— Да потърсим Седмината — рече Уленшпигел. — Близък е часът на освобождението.

Според желанието на Ламме Голтаците угоиха монаха в клетката. Когато го пуснаха срещу откуп на свобода, той тежеше триста и седемнадесет ливри и пет унции по фламандски мерки.

И той умря като игумен в своя манастир.

По него време господата от Генералните щати се събраха в Хага, за да съдят Филип 185 185 Свалянето на Филип II и провъзгласяването на зависимостта на седемте северни нидерландски провинции станало на 26 юни 1581 година. , крал на Испания, граф на Фландрия, на Холандия и т.н., според хартите на свободата и привилегиите, които той бе утвърдил.