Шарл Костер - Тил Уленшпигел

А Нел викаше:

— Милост, уважаеми господа!

И народът викаше заедно с нея. Ала напразно.

А Катлин, загледана в Йоос Дамман, рече:

— Донесох ръката на Хилбер, ела тая нощ да я вземеш, любими.

И двамата бяха отведени в затвора.

По заповед на съда началникът на затвора определи на всеки от тях по двама пазачи, които трябваше да ги бият, щом затворените се опитваха да спят. Но двамата пазачи на Катлин я оставиха да спи през нощта, а пазачите на Йоос Дамман го биеха жестоко всеки път щом затвореше очи или само навеждаше глава.

Оставиха ги гладни през целия ден на срядата, през нощта, както и в четвъртък до вечерта, когато им дадоха да ядат и пият — солено и посипано със селитра месо и солена, примесена със селитра вода. Това бе началото на мъчението им. На сутринта, когато крещяха от жажда, пазачите ги отведоха в помещението за мъчения.

Там ги поставиха един срещу друг, всеки вързан за една скамейка, изплетена от въжета с възли, която им причиняваше големи болки.

И трябваше да изпият по една чаша солена и селитрена вода.

Когато Йоос Дамман почна да задрямва на скамейката, пазачите го набиха.

А Катлин думаше:

— Не го бийте, господа, вие ще съсипете клетото му тяло. Той извърши само едно престъпление, дето уби Хилбер, и то от любов. Жадна съм, както и ти, Ханс, любими. Дайте най-напред на него да пие! Вода! Вода! Снагата ми гори. Пощадете го, аз съм готова още сега да умра вместо него. Дайте ми да пия!

Йоос й каза:

— Отвратителна магьоснице, умри, пукни като кучка. Хвърлете я в огъня, господа съдии. Жаден съм!

Секретарите записваха всяка негова дума.

Управителят каза:

— Няма ли да признаеш нещо?

— Няма какво да кажа — отговори Йоос Дамман, — вие знаете всичко.

— Щом продължава да отрича — рече управителят, — той ще остане до ново и пълно признание на тая скамейка и върху тия въжета: няма да му се дава да пие и да спи.

— Аз ще остана — каза Йоос Дамман — и ще ми бъде приятно да гледам как се измъчва магьосницата на скамейката. Как ти се вижда брачното легло, миличка?

И Катлин отговори със стенание:

— Студени ръце, горещо сърце, Ханс, любими. Жадна съм. Главата ми гори!

— А ти, жено — рече управителят, — нищо ли няма да кажеш?

— Чувам — каза тя — колата на смъртта и тракане на сухи кости. Жадна съм! И тя ме откарва до голяма река, дето има вода, студена и бистра вода; но тая вода е огън. Ханс, приятелю, развържи тия въжета. Да, аз съм в чистилището и виждам горе господа Исус Христос в неговия рай и милосърдната Богородица Дева. О, мила Богородице, дай ми една капчица вода; недей яде сама тия хубави плодове.

— Тая жена е обзета от страшно безумие — рече един от общинските съветници. Трябва да я махнем от пейката за мъчение.

— Тя не е по-безумна от мене — каза Йоос Дамман, — това са чисти преструвки и комедии. — И каза заплашително на Катлин: — Ще те видя скоро в огъня, колкото и хубаво да се преструваш на безумна.

И той скръцна със зъби и се засмя на своята жестока измислица.

— Жадна съм — продължи Катлин, — смилете се, жадна съм. Ханс, любими, дай ми да пия. Колко си блед! Пуснете ме да отида при него, господа съдии. — Разтвори широко уста и извика: — Да, да, сега те слагат огън в гърдите ми и дяволите ме връзват за това страшно легло. Ханс, вземи сабята си и ги убий, ти си толкова силен. Вода! Дайте ми да пия! Дайте ми да пия!

— Пукни, магьоснице — рече Йоос Дамман, — трябва да се пъхне в устата й една запушалка 163 163 Инструмент, с който се запушва устата за мъчене. , за да престане тая проста селянка да плещи срещу мене, благородника.

При тия думи един общински съветник, враг на благородниците, отговори:

— Господин управителю, противно на законите и обичаите на империята е да се запушва със запушалка устата на хората, които са подложени на разпит, защото те са призвани тук да кажат истината, за да можем да ги съдим по думите им. Това се позволява само при случаите, когато обвиняемият е осъден и може от ешафода да почне да говори на народа, и така да го разчувствува, че да причини народни вълнения.

— Жадна съм — каза Катлин, — Ханс, миличък, дай ми да пия.

— А! Измъчваш ли се — рече той, — проклета магьоснице, единствена причина на всички тия страдания; но в тая стая за мъчения ти има да изтърпиш изтезанията със свещи на естрападата 164 164 Средновековно мъчение: издигат наказания високо върху специално построена скеля и го спускат с вързани отзад ръце и крака да пада един или няколко пъти. ; с клечки под ноктите на краката и ръцете. Ще те сложат гола на ковчег с капак, изострен на върха като нож, и ти ще признаеш, че не си луда, а мръсна магьосница, на която сатаната е заповядал да върши зло на благородниците. Дайте ми да пия!