Когато съблякоха трупа, видяха, че е изсъхнал като дърво, но не е изгнил; управителят и общинските чиновници си отидоха, след като го засипаха отново с пясък; а стражата отнесе дрехите.
Минавайки край общинския затвор, управителят каза на Катлин, че Ханс я чака там; тя влезе радостна.
Нел искаше да я спре, но Катлин повтаряше:
— Искам да видя Ханс, моя повелител.
И Нел се разплака на прага, защото разбра, че Катлин е арестувана като магьосница за заклинанията и чертежите, които бе нарисувала по снега.
И в Дамме казваха, че няма да има милост за нея.
И Катлин бе затворена в западния зимник на тъмницата.
На другия ден задуха вятър откъм Брабан, стопи снега и ливадите се наводниха.
И камбаната borgstorm призова съдиите на мястото на съда под навес, защото чимовете бяха мокри.
И народът обкръжи съда.
Доведоха Йоос Дамман без вериги и в благородническото му облекло; Катлин бе доведена с вързани отпред ръце и в сива рокля, каквито носят затворничките.
При разпита Йоос Дамман призна, че е убил приятеля си Хилбер на дуел със саби. Когато му казаха: „Той е бил убит с кама“ — Йоос Дамман отговори: „Аз го мушнах когато бе паднал, защото умираше бавно. Признавам бе: възражение това убийство, тъй като съм под закрилата й; фламандските закони, които забраняват преследване за убийство, след като са изтекли десет години.“
Управителят му каза:
— Не си ли магьосник?
— Не — отговори Дамман.
— Докажи го — рече управителят.
— Ще го сторя, когато му дойде времето и там, дек трябва — каза Йоос Дамман, — но сега не ми се ще.
Тогава управителят почна да разпитва Катлин; тя не го слушаше и като гледаше Ханс, рече:
— Ти си моят млад господар, хубав като слънцето. Махни огъня, миличък!
Вместо Катлин отговори Нел:
— Тя не може да признае нищо друго освен това, кое то вие вече знаете, уважаеми господине и господа; тя не е магьосница, а само безумна.
Тогава управителят каза:
— Магьосник е онзи, който чрез някакви дяволски средства, употребявани съзнателно, се мъчи да постигне нещо. Затуй тия двамата, мъж и жена, и по намерения, и по действия са магьосници; той, задето й е давал билка, за да отиде на магьосническо сборище, и си е правил лицето светло като на Люцифер, та по тоя начин да добие пари и задоволи своята похот; тя, защото му се е подчинила мислейки го за дявол, и е изпълнявала всичките му желания; той е правел магии, тя е била негова явна съучастница. Не бива прочее да се проявява никакво снизхождение и аз трябва да кажа това, защото виждам, че общинските съветници и народът са премного благосклонни към жената. Вярно е, че тя не е нито убила, нито крала, нито е правила магии било на животни, било на хора, нито е церяла болни с някакви необикновени лекарства, а само с прости, известни билки като честна християнка-целителка, но тя е поискала да даде дъщеря си на дявола и ако дъщерята в своята младост не се е противила тъй открито и смело, тя е щяла да се отдаде на Хилбер и да стане и ТЯ магьосница като майка си. Затова аз питам господа съдиите, не са ли съгласни да подложим и двамата на мъчение?
Общинските съветници не отговориха, като с това по казаха достатъчно ясно, че не желаят Катлин да бъде измъчвана.
Тогава управителят продължи:
— Като вас и аз съм изпълнен с жалост и милосърдие към нея, но ако на тая безумна магьосница, тъй послушна на дявола, бе заповядал нейният развратен съобвиняем, нямаше ли да отреже с градински нож главата на дъщеря си, също както стори това Катрин Дарю във Франция с двете си дъщери по желание на дявола? Нямаше ли, ако дяволът-мъж би й заповядал, да причини мор по животните? Да развали маслото, като пусне захар в бутилката? Да участвува във всички чествувания на дявола, танци, ужасии и съчетания на магьосници? Нямаше ли да яде човешко месо, да убива деца, за да прави от тях пирожки с месо и да ги продава, както бе направил един парижки сладкар? Да изрязва бедрата на обесените, да ги отнася и да ги ръфа после със зъби, като по тоя начин извършва едновременно гнусна кражба и светотатство? И аз искам съдът да реши, докато се установи дали Катлин и Йоос Дамман не са извършили и други престъпления освен тия, които вече се знаят, да бъдат и двамата подложени на мъчение. Тъй като Йоос Дамман отказва да признае каквото и да е друго освен убийството, а Катлин не каза всичко, законите на империята ни повеляват да сторим това, което изложих.
И общинските съветници издадоха присъда за мъчение, което да стане в петък, значи, след един ден.
Читать дальше