Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Вървете си с мир, жени.

Но Катлин не искаше да се махне от мястото, дето беше нейният любим. И трябваше насила да я заведат у дома й.

А събраният народ викаше:

— Правосъдие, господин управителю, правосъдие!

Привлечени от шума, дойдоха общинските стражи и управителят им заповяда да останат, а на знатните господа и на благородниците каза:

— Уважаеми господа, въпреки привилегиите, с които се ползуват благородниците във Фландрия, аз съм длъжен поради обвиненията специално в магьосничество срещу господин Йоос Дамман да го арестувам, докато той бъде съден по законите и наредбите на империята. Дайте ми сабята си, господин Йоос.

— Господин управителю — рече Йоос Дамман с голямо високомерие и благородническа горделивост, — като ме арестувате, вие нарушавате законите на Фландрия, защото вие не сте съдия. А вие знаете, че без заповед от съдия може да се арестуват само фалшификаторите на пари, разбойниците по пътищата, подпалвачите и ония престъпници, които изнасилват жени, стражарите-дезертьори, магьосниците, които сипват отрова в обществените води, монасите и монахините, които са се отказали от вярата, и осъдените на изгнание. Затова, уважаеми господа, защитете ме!

Неколцина се опитаха да сторят това, но управителят им каза:

— Уважаеми господа, като представител тук на нашия крал, граф и началник, имайки право да решавам заплетените случаи, аз ви казвам и заповядвам под страх на обвинение в бунт да приберете сабите си в ножниците.

Благородниците се подчиниха, но тъй като господин Йоос Дамман все още се противеше, народът извика:

— Правосъдие, господин управителю, правосъдие! Той трябва да предаде сабята си.

Той стори това против волята си, слезе от коня и бе отведен от двама сержанти в общинския затвор.

Ала там не бе затворен в зимниците, а в една стая с решетки, дето срещу заплащане му запалиха буен огън и му дадоха хубаво легло и хубава храна, половината от която взе тъмничарят.

На следния ден управителят, двама секретари на углавния съд, двама общински съветници и един хирург-бръснар отидоха по посока на Дюдзееле, за да видят дали ще намерят на нивата на Сервас вай дер Вихте човешки труп до яза, който минава през тая нива.

Нел беше казала на Катлин:

— Твоят любим Ханс иска да му дадеш отрязана ръката на Хилбер; довечера той ще извика като морски орел, ще дойде в къщи и ще ти донесе седемстотинте жълтици.

Катлин бе отговорила:

— Ще я отрежа.

И действително тя взе един нож и тръгна заедно с Нел, а след тях — служителите на правосъдието.

Тя вървеше бързо и гордо с Нел, чието прелестно лице бе цяло заруменяло от свежия въздух.

Служителите на правосъдието, стари, кашлящи хора, вървяха подире й измръзнали; и всички приличаха на черни сенки върху бялата равнина. Нел носеше лопата.

Когато стигнаха в нивата на Сервас ван дер Вихте, Катлин отиде до средата на яза, посочи ливадата вдясно и каза:

— Ханс, ти не знаеш, че аз се бях скрила там, разтреперана от звука на сабите. И Хилбер извика: „Желязото е студено.“ Хилбер беше грозен, Ханс е красив. Аз ще ти донеса ръката му, остави ме сама.

След това тя слезе вляво, коленичи на снега и извика три пъти нагоре, за да призове духа.

Тогава Нел й даде лопатата; Катлин направи три кръстни знака над нея, после начерта върху леда един ковчег и три обърнати кръста — един към изток, друг към запад и един към север — и каза:

— Три, това е Марс близо до Сатурн, три — това е откритие под светлата звезда на Венера.

След това очерта голям кръг около ковчега и каза:

— Махни се, зъл демоне, който пазиш тялото.

Сетне падна на колене за молитва и рече:

— Дяволе — приятелю Хилбер, Ханс, моят повелител, ми заповяда да дойда тук, да ти отрежа ръката и да му я занеса; аз съм длъжна да му се подчинявам: недей вика земния огън да лумне срещу мене, задето смущавам благородния ти гроб, и прости ми в името на бога и на светците.

След това тя разтроши леда по очертанията на ковчега: стигна до влажната трева, после до пясък и господин управителят, неговите чиновници, Нел и Катлин видяха трупа на млад мъж, бял като вар от пясъка. Тон беше облечен в сива куртка и също такава наметка; сабята му бе сложена до него. На колана си имаше плетена кесия, а една широка кама бе забита под сърцето; по плата на куртката имаше кръв, кръв бе текла и под трупа. Мъжът беше млад.

Катлин отряза едната му ръка и я сложи в торбата си. Управителят не я възпря, а след това й каза да съблече от трупа дрехите и да махне знаците му на достойнство. Катлин попита дали Ханс е поръчал това и управителят й каза, че той действува само по негова заповед; тогава Катлин направи всичко, каквото той пожела.