Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Ханс, любими — каза Катлин, — не се сърди на твоята робиня; аз ще понеса хиляди мъки за тебе, повелителю мой. Господа съдии, пощадете го; дайте му пълно канче, а на мене оставете само капчица. Ханс, не е ли дошъл още часът да извикаш като морски орел?

Тогава управителят попита Йоос Дамман:

— Защо уби на дуел Хилбер?

— То беше — рече Йоос — за една девойка от Хейст, която и двамата искахме да имаме.

— Една девойка от Хейст ли? — извика Катлин и с все сила се помъчи да се дигне от скамейката. — Ти си ме лъгал заради друга, дяволе, дяволе-изменник. А знаеш ли ти, че аз бях зад яза и те чух, когато каза, че искаш да вземеш всичките Клаасови пари? Значи, то е било, за да отидеш да ги похарчиш за пиене и ядене с нея! О! А пък аз бих му дала кръвта си, ако можеше да я превърне в злато! И всичко това за друга! Бъди проклет!

Ала изведнъж, както плачеше и се мъчеше да се обърне на скамейката за мъчения, тя добави:

— Не Ханс, кажи, че пак ще обичаш злочестата си робиня и аз ще разровя земята с пръсти и ще намеря някакво съкровище; да, има едно съкровище; и аз ще тръгна с лескова пръчица, която се наклонява натам, дето има метали; ще намеря съкровището и ще ти го донеса. Целуни ме, мили, и ще бъдеш богат; и всеки ден ще ядем месо и пием бира; да, да, ония, които са там, също пият бира, студена, пенлива бира. О, господа, дайте ми само една капчица, аз цяла горя; Ханс, аз зная къде има леска, но ще трябва да чакаме пролетта.

— Мълчи, магьоснице — рече Йоос Дамман, — аз не те познавам. Ти си помислила Хилбер за мене: той идваше при тебе. И с твоя побъркан ум ти го наричаше Ханс. Разбери, че не се казвам Ханс, а Йоос; ние, Хилбер и аз, бяхме еднакви на бой; аз не те познавам; навярно Хилбер е откраднал седемстотинте жълтици; дайте ми да пия; баща ми ще плати сто флорина за едно малко канче вода; но аз не познавам тая жена.

— Господа съдии — възкликна Катлин, — той казва, че не ме познава, но аз, аз го познавам добре и зная, че на гърба си има белег — космат, тъмен и голям, колкото зърно бакла. Ах! Ти си обичал една девойка от Хейст! Мигар добрият любовник се срамува от любимата си? Ханс, мигар аз вече не съм хубава?

— Хубава ли! — рече той. — Лицето ти е като мушмула, а снагата — снопче съчки; вижте тая пачавра, която иска да я обичат благородници! Дайте ми да пия!

— Ти не приказваше така, Ханс, мили мой повелителю, когато бях шестнадесет години по-млада от сега. — И като чукна главата и гърдите си, тя добави: — Огънят, който гори вътре, изсушава сърцето и лицето ми: не ме укорявай за това. Спомняш ли си, когато ядохме солено, за да пием повече, както казваше ти? Сега солта е вътре в нас, любими, а господин управителят пие вино от Романя. Ние не искаме вино: дайте ни вода. То тече между тревата, поточето с бистра изворна вода; хубава вода, тя е студена. Не, тя изгаря. Тя е пъклена вода. И Катлин заплака и рече: — Никому не съм сторила зло, а всички ме тикат в огъня. Дайте ми да пия; дават вода на скитащите кучета. Аз съм християнка, дайте ми да пия! Никому не съм сторила зло. Дайте ми да пия!

Тогава един общински съветник каза:

— Тая магьосница е луда само когато говори за огъня, който, както казва тя, изгарял главата й; за всичко друго тя не е луда, защото с бистър ум ни помогна да намерим останките на мъртвия. Ако по тялото на Йоос Дамман се намери косматият белег, това ще е достатъчно да се установи, че той е същият дявол Ханс, заради когото Катлин е полудяла; палачо, дай да видим белега.

Палачът откри шията и рамото на Йоос и показа тъмния, космат белег.

— Ах! — рече Катлин. — Колко е бяла кожата ти! Би рекъл човек, рамене на девойче. Ти си красив, Ханс, любими; дайте ми да пия!

Тогава палачът заби една дълга игла в белега, но той не пусна кръв.

А общинските съветници говореха помежду си:

— Той е дяволът; той е убил Йоос Дамман и е взел неговия образ, за да излъже по-сигурно клетите хорица.

И управителят и общинските съветници се уплашиха:

— Той е дявол и тук има магия.

А Йоос Дамман рече:

— Вие знаете, че няма никаква магия и че тоя белег е от ония израстъци по тялото, които човек може да пробожда, без да пускат кръв. Ако Хилбер е взел парите на тая магьосница — а тя наистина е магьосница, щом признава, че е спала с дявола, — той е могъл да го стори с доброволното и лично съгласие на тая простакеса и по тоя начин той, благородникът, е получавал пари, както правят всеки ден леките момичета. Та няма ли на тоя свят подобно на леките момичета и покварени момчета, на които жените плащат за силата и красотата им?