Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Аз съм благородник и ще ви избия, селяци. Ще се явя при краля, нашия повелител. Дайте ми да пия!

Но не призна нищо и го оставиха.

Беше през май, липата на правосъдието се бе раззеленила, зелени бяха и чимовете, на които насядаха съдиите; Нел бе призована да свидетелствува. Него ден щяха ля произнесат присъдата.

И народът — мъже, жени, граждани и работници, се беше събрал в полето наоколо; и слънцето светеше ярко.

Доведоха Катлин и Йоос Дамман пред съда; от мъчението с жажда и безсънните нощи Дамман изглеждаше още по-блед.

Катлин, която не можеше да се държи на подгъващите се нозе, сочеше слънцето и думаше:

— Махнете огъня, главата гори!

И гледаше с нежна любов Йоос Дамман.

А той я гледаше с омраза и презрение.

Тук бяха и приятелите му, благородници и знатни хора, призовани в Дамме да свидетелствуват пред съда.

Тогава управителят почна и каза:

— Нел, девойката, която с такава голяма и смела обич защищава майка си Катлин, е намерила в джоба, зашит на нейната празнична пола, писмо, подписано от Йоос Дамман. Между останките от трупа на Хилбер Рийвиш аз намерих в чантата на покойния друго писмо, изпратено от казания Йоос Дамман, който е изправен като обвиняем пред нас. Аз запазих и двете писма, за да можете в сгоден момент, какъвто е сегашният, да прецените упорството на тоя човек и да го оправдаете или осъдите според правото и справедливостта. Ето пергамента, намерен в чантата; аз не съм го пипвал и не зная дали е четлив, или не.

Между съдиите настъпи голямо вълнение.

Управителят се опита да разгъне пергаментното топче, но не можа. А Йоос Дамман се смееше.

Един от общинските съветници каза:

— Да натопим топчето във вода и след това да го изсушим на огън. Ако по някакъв тайнствен начин то се е слепило, огънят и водата ще разрешат загадката.

Донесоха вода, палачът запали на поляната голям огън от дървета; през зелените клонки на липата на правосъдието димът възлизаше син към чистото небе.

— Не слагайте писмото във вода — рече един общински съветник, — защото, ако е писано с нишадър, разтворен във вода, буквите ще се изличат.

— Не — каза хирургът, който присъствуваше, — буквите няма да се изличат, водата само ще смекчи лепилото, което пречи да се отвори това вълшебно топче.

Натопиха пергамента във вода и когато омекна — разгънаха го.

— Сега — каза хирургът — сложете го до огъня.

— Да, да — каза Нел, — сложете пергамента до огъня; господин хирургът е на прав път, защото убиецът побледня и краката му затрепереха.

При тия думи Йоос Дамман рече:

— Нито съм побледнял, нито треперя, малко, просташко чудовище, което иска да убие един благородник; но няма да успееш: след шестнадесет години лежане в земята пергаментът трябва да е изгнил.

— Пергаментът не е изгнил — каза общинският съветник, — тъй като чантата е подплатена с коприна, а коприната не гние от пръстта и червеите не са засегнали пергамента.

Сложиха пак пергамента до огъня.

— Господни управителю, господин управителю — каза Нел, — ето на̀, от огъня мастилото се показа, заповядайте да се прочете писмото.

Когато хирургът се готвеше да го прочете, Йоос Дамман протегна ръка да грабне пергамента, но Нел, бърза като вятър, се хвърли, блъсна ръката му и рече:

— Ти няма да го пипнеш, защото там е написана твоята смърт или смъртта на Катлин. Ако днес твоето сърце, убиецо, сълзи кръв, нашето от петнадесет години сълзи; петнадесет години вече Катлин страда; петнадесет години мозъкът в главата й гори заради тебе; петнадесет години, откак Зуткин умря от последиците на мъченията; петнадесет години ние търпим оскъдица, дрипави и потънали в немотия — но горди! Четете писмото, четете писмото!

— Четете писмото! — викаха мъжете, а жените плачеха. — Нел е смела! Четете писмото! Катлин не е магьосница!

И секретарят зачете:

На рицаря Хилбер, син на Виллем Рийвиш, рицарят Йоос Дамман — поздрав.

Скъпи приятелю, не пилей вече парите си на карти, на зарове и на други хазартни игри. Аз ще ти кажа как се печели сигурно. Превръщаме се на дяволи, на хубави дяволи, обичани от жените и девойките. Вземаме хубавите и богатите, оставяме грозните и бедните; и нека те да плащат удоволствието си. В Немско за шест месеца аз спечелих от тоя занаят пет хиляди рийксделдера 165 165 Старинни немски пари. . Когато обичат някой мъж, жените са готови да дадат и последната си риза; избягвай стиснатите, с тънки носове, които не плащат веднага за удоволствието си. А за да изглеждаш хубав и истински дявол, когато се съгласят да те приемат нощем, известявай, че пристигаш с вик на някоя нощна птица. А за да имаш истинско лице на дявол, на страшен дявол, натъркай лицето си с фосфор, защото, когато е влажен, той блести на места. Миризмата му е лоша, но те ще мислят, че това е миризмата на ада. А който ти пречи — убивай; все едно — мъж, жена или животно.