Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Ханс! Ханс! На помощ — и отиде на дъното.

И народът рече:

— Тая жена не е магьосница.

Хвърлиха се в канала мъже и измъкнаха Катлин, която бе в безсъзнание и вкочанена като смъртник. След това я занесоха в една кръчма и я туриха до буен огън; Нел свали мокрите й горни и долни дрехи, за да я преоблече с други. Когато Катлин дойде на себе си, каза разтреперана и с тракащи зъби:

— Ханс, дай ми една вълнена наметка!

Но Катлин не можа да се стопли. И умря на третия ден. И бе погребана в градината на църквата.

А Нел, осиротяла, отиде в Холандия при Роза ван Аувегем.

На зеландски лодки, на кораби и платноходки плава Тил Клаас Уленшпигел.

Волното море носи храбрите кораби, на които има и осем, десет или двадесет железни оръдия; те бълват смърт и гибел срещу коварните испанци.

Опитен артилерист е Тил Уленшпигел, синът на Клаас трябва да го види човек как точно насочва, как хубаво се прицелва и как пробива като стена от масло корабите на палачите.

На филцовата си шапка той носи сребърен полумесец с надпис: „По-скоро ще служа на турчина, отколкото на папата“.

Когато го виждаха как се качва по техните кораби гъвкав като котка, лек като катеричка, запял някоя песен или разправящ весели приказки, матросите го разпитвах; любопитно:

— Как така, дребосъко, казват, че отдавна си роден в Дамме, а си толкова младолик?

— Аз не съм тяло, а дух — отговаряше той; — и Нел моята любима, прилича на мене. Духът на Фландрия и Любовта на Фландрия — ние няма да умрем никога.

— Но все пак — казваха му те, — когато те порежат от тебе тече кръв.

— Така ви се струва — отговаряше Уленшпигел, — това е вино, не кръв.

— Ще ти поставим чивия на корема.

— Аз сам мога да го изпразня — отговаряше Уленшпигел.

— Ти се подиграваш с нас.

— Каквото се провикнало, такова се отзовало — отговаряше Уленшпигел.

И везаните хоругви на католическите шествия се развяваха по мачтите на кораба. И облечени в кадифе, сърма и коприна, в златни и сребърни платове, каквито носят свещениците при тържествени литургии, с митри и владишки жезли, пиейки калугерско вино, Голтаците стояха на стража по корабите.

И странно бе да гледаш подалите се от тия богати одежди груби ръце, които държаха аркебуза или арбалет, алебарда или копие, и самите тия мъже — със сурови лица, опасани с пистолети и ножове, блеснали на слънцето, — които пиеха в златни потири манастирско вино, станало сега вино на свободата.

И пееха, и викаха: „Да живее Голтака!“ — и прекосяваха така океана и Еско.

По това време Голтаците, между които бяха Ламме и Уленшпигел, превзеха Горкум. Те бяха командувани от капитан Марен. Тоя Марен, някога работник по язовете, сега бе станал много надут и самодоволен и подписа с Гаспар Тюрк, защитник на Горкум, споразумение за капитулация, съгласно което Тюрк, монасите, гражданите и затворените в крепостта войници можеха да излязат свободно с пушки на рамо и куршуми в пушките, с всичко, което можеха да изнесат, освен имуществата на църквите, които оставаха на обсаждащите.

Ала съгласно една заповед на господин дьо Люмей капитан Марен задържа в плен деветнадесет монаси, а пусна войниците и гражданите.

И Уленшпигел каза:

— Войнишката дума трябва да бъде златна дума. Защо той наруши своята?

Един стар Голтак отговори на Уленшпигел:

— Калугерите са синове на сатаната, проказа на народите, позор за страните. Откак пристигна херцог Алба, те вирнаха нос в Горкум. Един от тях, свещеникът Никола, е по-надут от паун и по-жесток от тигър. Всеки път, когато минаваше по улиците със светите дарове, дето беше причастието, приготвено от кучешка мас, той гледаше с изпълнени от ярост очи къщите, от които жените не излизаха да коленичат, и клеветеше пред съдията всички, които не прегъваха коляно пред неговия идол от тесто и позлатена мед. Другите калугери му подражаваха. Това причини много и големи беди, изгаряния на клада и жестоки наказания в град Горкум. Капитан Марен е сторил добре, че е задържал в плен калугерите, иначе те щяха да тръгнат с други като тях по села, селища, градове и градчета, за да проповядват против нас, да бунтуват народа и да пращат на кладата клетите протестанти. Злите кучета се държат във вериги, докато пукнат. Във вериги калугерите, във вериги кървавите кучета на херцога, в затвор палачите. Да живее Голтака!

— Но — рече Уленшпигел — господин Орански, нашият принц на свободата, иска да се зачита личната собственост и свободата на съвестта на всички, които се предават.