Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Тогава управителят рече:

— На основание на чутите и четени от общинския съд доказателства установено е, че благородникът Йоос Дамман е магьосник, убиец, съблазнител на жени, крадец на кралско имущество и поради това е виновен в оскърбление на небесната и земна власт.

— Вие казвате това, господин управителю — отвърна Йоос, — но не можете да ме осъдите поради липса на достатъчно доказателства; аз не съм, нито съм бил някога магьосник; аз само се преструвах на дявол. Колкото пък до моето светещо лице, вие имате рецептата, както и рецептата за течността, която, щом съдържа буника — отровно растение, — е само приспивателно средство. Когато тая жена, истинска магьосница, гълташе течността, тя заспиваше и мислеше, че е на магьосническото сборище, че играе там хоро, обърната с лице извън кръга, и се кланя на дявол, който в образа на козел седи върху олтар. След като хорото свършваше, тя мислеше, че целува дявола под опашката, както правят магьосниците, а след това се отдаваше с мене, нейния любовник, на странни съчетания, които допадаха на нейния извратен ум. Ако съм имал, както казва тя, студени ръце и хладно тяло, това е белег за младост, а не за магьосничество. В любовните работи студенината не трае дълго. Но Катлин вярваше онова, което й се искаше, и ме смяташе за дявол, макар че съм мъж от плът и кръв, както ме виждате. Само тя е виновна: като ме смяташе за дявол и ме приемаше в леглото си, тя съгрешаваше мислено и на дело против бог и светия дух. Следователно тя, а не аз съм вършил престъплението магьосничество. Тя е, която подлежи на изгаряне като зла, коварна магьосница, а иска да мине за луда, за да прикрие злобата си.

Но Нел се намеси:

— Чувате ли го тоя убиец? Като продажно момиче с колелце на ръкава той е търгувал с любовта. Чувате ли го? За да се спаси, той иска да прати на кладата оная, която му даде всичко.

— Нел е зла — рече Катлин, — Ханс, любими, не я слушай.

— Не — каза Нел, — не, ти не си човек; ти си страхлив и жесток дявол. — Тя прегърна Катлин и възкликна: — Господа съдии, недейте слуша тоя бледен зъл човек; той желае само едно: да види на кладата майка ми, която не е извършила никакъв грях, освен че беше поразена от бога с лудост и че е смятала призраците от сънищата си за действителност. Тя достатъчно вече страда — телом и духом. Не я осъждайте на смърт, господа съдии. Оставете невинната да живее в мир своя тъжен живот.

А Катлин рече:

— Нел е зла, не бива да й се вярва, Ханс, повелителю мой.

А сред множеството жените плачеха и мъжете думаха:

— Милост за Катлин!

Управителят и общинските съветници издадоха присъда срещу Йоос Дамман въз основа на едно признание от него, направено след нови мъчения; той бе осъден да му бъде отнета титлата на благородник и да бъде горен жив на слаб огън, докато издъхне, и той изтърпя наказанието на следния ден пред кметството, като повтаряше:

— Осъдете на смърт магьосницата, само тя е виновна! Да бъде проклет бог! Баща ми ще убие съдиите!

И издъхна.

— Вижте го как кълне и богохулствува: псува като куче.

На следния ден управителят и общинските съветници издадоха присъдата срещу Катлин — тя бе осъдена да изтърпи изпитание с вода в канала на Брюге. Ако изплува, ще бъде изгорена като магьосница, ако потъне, ще се сметне, че е умряла по християнски и ще бъде погребана като християнка в градината на църквата в гробището.

На следния ден със свещ в ръка, боса и в риза от черен плат Катлин бе поведена в тържествено шествие край дърветата до брега на канала. Пред нея вървяха, пеейки погребални песни, старшият свещеник на църквата „Света Богородица“, помощниците му и клисарят, който носеше кръста, а след тях управителят на Дамме, общинските съветници, чиновници от съда, общински пазачи, началникът на полицията, палачът и двамата му помощници. По бреговете имаше грамадна тълпа. Жените плачеха, мъжете роптаеха, всички от състрадание към Катлин, която вървеше като агне и оставяше да я водят, без да знае де отива, като повтаряше непрестанно:

— Махнете огъня, главата гори! Ханс, де си?

Нел, която бе сред жените, викаше:

— Искам да ме хвърлят в канала заедно с нея!

Ала жените не я оставяха да се приближи до Катлин.

Откъм морето духаше остър вятър; от сивото небе падаше във водата на канала ситна суграшица; там имаше една лодка и палачът и слугите я взеха в името на негово кралско величество. По тяхна заповед Катлин влезе в лодката; до нея се изправи палачът, като я придържаше; по знак на началника на полицията, който дигна своя „жезъл на правосъдие“, палачът хвърли Катлин в канала; известно време тя се мъчи да не потъне, но после извика: