Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Старите Голтаци отговориха:

— Адмиралът не иска да се прилага това към монасите: той е господарят, той завзе Бриел. В затвора калугерите!

— Войнишката дума е златна дума, защо той я нарушава? — отговори Уленшпигел. — Задържаните в затвора монаси понасят там безброй оскърбления.

— Пепелта не удря вече гърдите ти — казаха те; — като последица от указите сто хиляди семейства занесоха на северозапад, в Англия, занаятите, индустрията, богатството на нашата страна; а ти ми съжаляваш ония, които ни съсипаха! От времето на император Карл V, Палач първи, и през царуването на тоя кървав крал, Палач втори, сто и осемнадесет хиляди души загинаха на ешафода. Кой носи погребалната свещ при тия убийства и сълзи? Калугерите и испанските войници. Не чуваш ли как стенат душите на умрелите?

— Пепелта удря сърцето ми — рече Уленшпигел. — Войнишката дума е златна дума.

— Кой — казаха те — искаше чрез отлъчвания да изключи страната ни от другите нации? Кой би въоръжил срещу нас, ако можеше, земята и небето, бога и дявола и техните сплотени пълчища от светци и светици? Кой окървави с волска кръв причастието, кой караше дървените статуи да плачат? Кой накара из цялата наша бащиния да се пее De profundis 167 167 Псалом, който се пее в църквите при опело и панихида. ? Не е ли това проклето духовенство, тия орди от калугери-лентяи, за да запазят богатствата си, влиянието си над идолопоклонниците и да властвуват чрез опустошение, кръв и огън над злочестата страна? В затвора вълците, които се нахвърлят срещу хората, в затвора хиените! Да живее Голтака!

— Войнишката дума е златна дума — рече Уленшпигел.

На следния ден дойде пратеник от господин дьо Люмей със заповед да се отведат деветнадесетте пленени монаси от Горкум в Бриел, дето беше адмиралът.

— Ще ги обесят — каза капитан Марен на Уленшпигел.

— Това няма да стане, докато съм жив — отговори той.

— Синко — рече Ламме, — не казвай това пред господин дьо Люмей. Той е жесток и ще заповяда да те обесят безмилостно заедно с тях.

— Аз ще говоря истината — отвърна Уленшпигел, — войнишката дума е златна дума.

— Ако можеш да ги спасиш — каза Марен, — закарай лодката заедно с тях в Бриел. Вземи, ако искаш, кормчията Рохус и приятеля си Ламме.

— Добре — отговори Уленшпигел.

Лодката бе вързана на кея Вер и деветнадесетте монаси се качиха в нея; поставиха страхливия Рохус на кормилото. Уленшпигел и Ламме, въоръжени добре, седнаха в предната част на лодката. Войници-нехранимайковци, дошли при Голтаците само за плячкосване, се настаниха до монасите, които бяха гладни. Уленшпигел им даде да ядат и пият.

— Тоя ще измени! — казваха войниците-нехранимайковци.

Деветнадесетте монаха, седнали в средата, бяха уж спокойни, но трепереха, макар че беше юли, слънцето светеше ярко и топло и нежен ветрец надуваше платната на лодката, която се плъзгаше тежко и тромаво по зелените вълни.

Тогава отец Никола каза на кормчията:

— Рахус, към лобното ли място ни караш? — Сетне се извърна към Горкум, изправи се, простря ръка към града и каза: — О, град Горкум! Град Горкум! Колко беди има да изтърпиш: ти ще бъдеш прокълнат между градовете, защото позволи да покара между стените ти семето на ереста! О, град Горкум! Божият ангел няма вече да стои на стража пред твоите порти. Бог няма да се грижи за целомъдрието на жените ти, за храбростта на мъжете ти, за благоденствието на твоите търговци! О, град Горкум! Ти си прокълнат и злочест!

— Прокълнат, прокълнат — отвърна Уленшпигел, — прокълнат като гребена, който е минал и изчистил испанските въшки, прокълнат като кучето, което скъсва веригите си, като коня, който хвърля от гърба си някой жесток ездач! Ти си прокълнат, ти, глупав проповеднико, който смяташ, че е лошо да се строши тоягата, па дори и от желязо да е, върху гърба на тирана!

Монахът млъкна, наведе очи и сякаш потъна в религиозна злоба.

Войниците-нехранимайковци, дошли между Голтаците само за плячка, седяха до монасите, които скоро огладняха. Уленшпигел поиска да им дадат сухари и херинги; стопанинът на лодката отговори:

— Да ги хвърлим в Мьоза; там ще ядат пресни херинги.

Тогава Уленшпигел даде на монасите всичкия хляб и наденици, които бе взел за себе си и за Ламме. Стопанинът на лодката и Голтаците-нехраиимайковци си приказваха:

— Тоя човек е изменник, той храни калугерите; трябва да донесем за него.

В Дордрехте лодката спря в пристанището на кея на цветята. Цяла тълпа мъже, жени, момчета и момичета дотърчаха да видят монасите и си казваха, като ги сочеха с пръст или им се заканваха с юмрук: