Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Общинските съветници приказваха помежду си:

— Гледай каква дяволска самоувереност! Косматата му луничка не пусна кръв: макар че е убиец, дявол и магьосник, иска да мине само за дуелист, като хвърля другите си престъпления върху приятеля си дявол, когото е убил телесно, но не и душевно… И погледнете колко е бледо лицето му. Такива са всичките дяволи: в ада — червени, а на земята бледи, защото нямат огъня на живота, който дава на лицето руменина, а вътре те са само пепел. Трябва да го сложим в огъня, за да стане червен и да изгори.

Тогава Катлин каза:

— Да, той е дявол, но добър, сладък дявол. И свети Яков, неговият патрон, му е позволил да излиза от ада. Той моли всеки ден господ Исус Христос за него. Той ще бъде в чистилището само седем хиляди години — така иска света Богородица, но Сатаната е против. Ала света Богородица прави това, което тя иска. Ще се опълчите ли вие срещу нея? Ако го разгледате добре, ще видите, че той не е запазил от своята дяволска същина нищо освен студеното тяло и блестящото лице, което свети като морските вълни през август, когато се кани да гърми.

А Йоос Дамман рече:

— Млъкни, магьоснице, ти ще ме пратиш на кладата. — Обърна се към управителя и съветниците и продължи: — Погледнете ме, аз не съм никакъв дявол, имам плът и кости, кръв и вода. Ям и пия, смилам храната си и я изхвърлям като вас; кожата ми прилича на вашата, както и кракът ми; палачо, събуй ботушите ми, защото аз не мога да мръдна вързаните си крака.

Палачът го събу не без известен страх.

— Погледнете — рече Йоос, като показа белите си нозе, — това двукопитни дяволски крака ли са? Колкото до бледността ми, нима между вас няма бледни като мене? Аз виждам тук повече от трима. Ала грехове извърших не аз, а тая противна магьосница и нейната дъщеря, злата обвинителка. Отде е имала тия пари, които е давала на Хилбер, отде е взела жълтиците, които му е дала? Не е ли от дявола, който й е плащал, за да обвинява и предава на смърт благородните и невинни хора? Тях двете трябва да питате кой е заклал кучето в двора, кой е изкопал дупката и е офейкал, като я оставил празна, за да скрие без съмнение на друго място откраднатото съкровище. Вдовицата Зуткин нищо не ми е поверявала, защото съвсем не ме познаваше, но е доверявала на тях и всеки ден ги е виждала. Те двете са откраднали парите, които принадлежат на императора.

Чиновникът записа това, а управителят каза на Катлин:

— Жено, няма ли да кажеш нещо за свое оправдание?

Катлин погледна Йоос Дамман и рече любовно:

— Дойде часът на морския орел. Ханс, любими, аз донесох ръката на Хилбер. Те казват, че ще ми върнеш седемстотинте жълтици. Махнете огъня! Махнете огъня! — И после изкрещя: — Дайте ми да пия! Да пия! Главата гори. На небето бог и ангелите ядат ябълки.

И изгуби съзнание.

— Отвържете я от скамейката на мъченията — рече управителят.

Палачът и помощниците му изпълниха заповедта. И всички видяха, че тя се олюлява и че краката й са подути, тъй като палачът бе стегнал вървите много силно.

— Дайте й да пие — рече управителят.

Дадоха й студена вода и тя я изпи жадно, стискайки канчето със зъби, както кучето държи кокал и не иска да го пусне. Дадоха й още вода и тя понечи да я занесе на Йоос Дамман, но палачът взе канчето от ръцете й. И тя, заспивайки, се строполи като олово.

Йоос Дамман изкрещя яростно:

— И аз съм жаден и искам да спя. Защо й давате да пие? Защо я оставяте да спи?

— Тя е слаба, жена е и безумна — каза управителят.

— Безумието й е преструвка — рече Йоос Дамман, — тя е магьосница. Искам вода, искам да спя!

И затвори очи, но помощниците на палача го удариха по лицето.

— Дайте ми нож — изкрещя той, — за да насека на парчета тия селяци: аз съм благородник и досега никой не ме е удрял по лицето. Дайте ми вода, оставете ме да спя, аз съм невинен. Седемстотинте жълтици ги е взел Хилбер, а не аз. Дайте ми да пия! Не съм правил магии и заклинания. Невинен съм, пуснете ме! Дайте ми да пия!

Управителят каза:

— Как прекарваше времето си, след като остави Катлин?

— Аз не познавам Катлин и никога не съм я оставял — рече той. — Вие ме разпитвате за странични работи. Не съм длъжен да ви отговарям. Дайте ми да пия, оставете ме да спя. Казах ви, че Хилбер е вършил всичко това.

— Отвържете го — каза управителят. — Отведете го в тъмницата. Но не му давайте да пие и да спи, докато признае магиите и заклинанията си.

А това беше жестоко мъчение за Дамман. Той крещеше в килията си: „Дайте ми да пия! Дайте ми да пия!“ толкова силно, че народът го чуваше, но не го съжаляваше. И когато премаляваше за сън и пазачите го удряха по лицето, той се разяряваше като тигър и викаше: