Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Когато групата благородници минаваше край жилището на Катлин, тя изведнъж скочи, полудяла от радост, хвана за юздата коня на бледния благородник и извика:

— Ханс! Любими, аз знаех, че ще се върнеш. Колко си красив, целият в кадифе и злато, като слънце по сняг! Носиш ли ми седемстотинте жълтици? Да те чакам ли пак да ми се обадиш като морски орел?

Главният управител заповяда групата благородници да спре и бледният благородник каза:

— Какво иска от мене тая дрипла?

Но Катлин продължаваше да държи юздата на коня и каза:

— Не си отивай пак, аз толкова плаках за тебе. Сладостни нощи, любими, снежни целувки и ледена снага. Ето детето!

И тя му посочи Нел, която го гледаше гневно, защото ой бе дигнал камшика си срещу Катлин; а Катлин се разплака:

— Ах — рече тя, — мигар не си спомняш! Смили се над своята робиня. Отведи ме, дето щеш. Махни огъня, Канс, милост!

— Махни се! — каза той.

И тъй силно подкара напред коня си, че Катлин пусна юздата и падна; и конят мина през нея и направи на челото й кървава рана.

Тогава главният управител се обърна към бледния благородник:

— Господине, познавате ли тая жена?

— Не я познавам — каза той, — навярно е някоя луда.

Но Нел дигна Катлин и каза:

— Ако тая жена е луда, аз не съм, ваша милост, и нека умра от снега, който ям сега — тя взе шепа сняг, — ако тоя човек не познава майка ми, ако не обсеби всичките й пари, ако не уби кучето на Клаас, за да вземе скритите до кладенеца в нашия двор седемстотин жълтици, които принадлежаха на клетия покойник.

— Ханс, миличък — плачеше Катлин, коленичила и окървавена, — Ханс, любими, целуни ме, да се помирим: виж, кръвта ми тече, душата проби дупка и иска да излезе, аз скоро ще умра, не ме оставяй. — Сетне прибави съвсем ниско: — Някога ти уби от ревност другаря си там край яза. — И посочи с пръст към Дюдзееле. — Тогава ти много ме обичаше.

И тя прегръщаше коляното на благородника и го целуваше, хващаше обувката му и я целуваше.

— Кой е убитият човек? — попита управителят.

— Не зная, ваша милост — каза другият. — Какво ни интересуват приказките на тая дрипла, да вървим.

Край тях се бе насъбрал народ; знатни и обикновени раждани, работници и селяни вземаха страната на Катлин и викаха:

— Правосъдие, господин управителю, правосъдие!

И управителят каза на Нел:

— Кой е убитият човек? Говори в името на бога и на истината.

Нел почна да говори, сочейки бледния благородник:

— Тоя човек идваше всяка събота в нашата пералня, а да се среща с майка ми и да вземе парите й! Той уби един свой приятел, на име Хилбер, в нивата на Сервас ван дер Вихте, но не от любов към нея, както мисли тая слабоумна, но за да вземе само той седемстотинте жълтици.

И Нел разправи любовната история на Катлин и онова, което Катлин бе чула, скрита нея нощ зад яза, който пресича нивата на Сервас ван дер Вихте.

— Нел е зла — рече Катлин, — тя говори лошо за Ханс, своя баща.

— Кълна се — каза Нел, — че той викаше като морски орел, за да извести, че е дошъл.

— Лъжеш — рече благородникът.

— О, не! — каза Нел. — И уважаемият господин управител, и всички знатни господа, които са тук, виждат хубаво, че ти си блед, но не от студ, а от страх. Защо лицето ти вече не блести? Навярно си загубил вълшебния балсам, с който мажеше лицето си, за да изглежда светло като вълните лете, когато святкат мълнии. Ала ти, проклети магьоснико, ще бъдеш изгорен пред оградата на кметството. Ти си причината за смъртта на Зуткин, ти хвърли в нищета нейния син-сирак; ти, който несъмнено си благородник, идваше у нас, обикновените граждани, вземаше винаги парите на майка ми и само един-единствен път ти й даде.

— Ханс — рече Катлин, — ти пак ще ме заведеш на магьосническото сборище и пак ще ме намажеш с балсама; недей слуша Нел, тя е зла: ти виждаш кръвта, душата проби дупка, иска да излезе; аз скоро ще умра и ще отида в преддверието на рая, дето няма огньове.

— Млъкни, луда магьоснице, аз не те познавам — каза благородникът — и не разбирам какво искаш да кажеш.

— Но нали ти — рече Нел — дойде с едного и искаше да ме омъжиш за него: ти знаеш, че аз не се съгласих: какво стана с твоя приятел Хилбер, какво станаха очите му, след като му ги издрах с нокти?

— Нел е зла — рече Катлин, — не вярвай на думите й, Ханс, миличък; тя е сърдита на Хилбер, задето искаше да я изнасили, но Хилбер не може да стори вече това, червеите са го изяли; Хилбер беше грозен; Ханс, миличък, само ти си красив. Нел е зла.

При тия думи управителят каза: