Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Това са еленът и малкото, които ударих аз — каза Уленшпигел.

— Ние ще ги изядем — рече старецът. — Но кажи ми, как наричате в Лимбург жителите на Айндховен?

— „Майстори на мандала“ — отговори Уленшпигел. — Един ден неприятелят бил пред портите на града им, а те ги били заключили в мандало от морков. Дошли гъски и с няколко силни удара на лакомите си човки изяли моркова и неприятелят влязъл в Айндховен. Ала за мандалата на тъмниците, в които искат да затворят свободната съвест, ще трябват железни клюнове.

— Щом бог е с нас, кой ще бъде против… — отговори старецът.

Уленшпигел рече:

— Кучешки лай, вой на хора и счупени клони: истинска буря в гората.

— Вкусно ли е еленовото месо? — попита Ламме, като гледаше гозбата.

— Виковете на ония от потерята приближават — рече Уленшпигел на Ламме; — кучетата са съвсем наблизо. Какъв трясък! Еленът! Еленът! Пази се, синко! Фу-у! Противно животно, събори моя дебел приятел на земята, посред тигани, тиганчета, съдове, тенджери и фрикасета. Ето и жените, и девойките бягат, обезумели от ужас. Кръв ли тече от тебе, синко?

— Ти се смееш, вагабонтино — рече Ламме. — Да, кръв тече от мене. Мушна ме с рогата си в задника. На, виж, гащите ми раздрани, месото ми — също, а всички тия хубави мръвки са по земята. И ето на̀, всичката ми кръв ще изтече на земята.

— Тоя елен е предвидлив хирург, той те спаси от дамла — отговори Уленшпигел.

— Фу! Безсърдечен калпазанин! — рече Ламме. — Но аз вече няма да вървя с тебе. Ще остана тук сред тия добри мъже и добри жени. Как не те е срам да бъдеш толкова жесток към моите страдания, когато вървя по петите ти като куче — в сняг, скреж, дъжд, град, вятър, а стане ли горещо — душата ми излиза с потта!

— Раната ти е празна работа. Сложи й една мекица — това ще бъде мушама от пържено — отговори Уленшпигел. — А знаеш ли как наричат жителите на Лувен? Не знаеш, драги приятелю. Добре, тогава аз ще ти кажа, за да престанеш да хленчиш. Наричат ги стрелци на крави, защото един ден били толкова глупави, че стреляли срещу крави, тъй като ги взели за неприятелски войници. Ние пък стреляме срещу испанските пръчове, месото на които вони, но кожата им е годна за барабани. Ами жителите на Тирльомов? Знаеш ли? Пак не. Те носят славния прякор Kirekers. Защото на Петдесетница в тяхната голяма църква една патица лети от амвона над олтара и за тях тя е образът на техния свети дух. Сложи на раната си една палачинка. Ти събираш, без да кажеш ни дума, съдините и падналите мръвки, съборени от елена. Това се казва смел готвач. Отново запалваш огън, слагаш тенджерата със супата на трикраката пиростия; заел си се много внимателно с готвеното. Знаеш ли защо в Лувен има четири чудеса? Не. Аз ще ти кажа. Първо, защото там живите минават под мъртвите; църквата „Сен Мишел“ е построена до градските порти и следователно гробището й е отгоре. Второ, защото камбаните й са вън от камбанарията, както е в църквата „Сен Жак“, дето има една голяма и едва малка камбана; тъй като малката не могли да поставят в камбанарията, оставили я отвън. Трето, защото там има олтар вън от църквата, тъй като фасадата на „Сен Жак“ прилича на олтар. Четвърто, поради камбанарията без гвоздей, защото острият връх на камбанарията на църквата „Сен Гертруда“ е от камък вместо от дърво, а камъните не се заковават с гвоздеи, освен сърцето на кървавия крал, което бих искал да закова на голямата брюкселска порта. Но ти не ме слушаш. Няма ли сол в соса? Знаеш ли защо жителите на Термонд се наричат грейки? Защото един млад принц трябвало да пренощува там през зимата в странноприемницата „Фламандски герб“, но съдържателят не знаел как да стопли чаршафите, тъй като нямал грейка. Той затоплил леглото с младата си дъщеря, но тя, щом чула, че принцът иде, избягала и принцът попитал защо не са оставили грейката. Дано бог заключи Филип в кутия от нажежено желязо, за да служи за грейка в леглото на госпожа Астарта.

— Остави ме на мира — каза Ламме. — Не ме интересуват твоите грейки и камбанарията без гвоздеи, нито другите ти дрънканици. Остави ме да си правя сосовете.

— Пази се — каза му Уленшпигел. — Кучешкият лай не спира, засилва се, кучетата вият, рогът тръби. Пази се от елена. Бягай, рогът тръби.

— Дават от плячката на кучетата — рече старецът; — ела при мръвките си, Ламме, еленът е мъртъв.

— Ще имаме хубаво ядене — каза Ламме. — Вие ще ме поканите на пиршеството, тъй като доста грижи полагам за вас. Сосът на птиците ще стане чудесен, само че мъничко хруска. То е от пясъка, върху който паднаха, когато тоя дяволски елен ми раздра дрехата и месото. Но вие не се ли боите от горските?