Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Време е да звъннат чашите.

След това посочи агентите и каза съвсем високо:

— Любезни протестантино, ние всички сме с тебе; черпи ни едно пиене и ядене.

И Стевенина се смееше радостно и се плезеше на Уленшпигел, когато й обръщаше гръб. И Жилина, със сърмената рокля, също се плезеше.

А момичетата си казваха нисичко:

— Вижте я шпионката, която подлъга с хубостта си и закара на жестоки мъчения и на още по-жестока смърт повече от двадесет и седем протестанти; Жилина примира от удоволствие при мисълта, колко хубаво ще й платят за нейния донос — първите сто жълтици от наследството на жертвите. Но тя не се смее, защото ще трябва да ги дели със Стевенина.

И всички — агентите, месарите и момичетата — се плезеха подигравателно на Уленшпигел, А от Ламме течаха едри капки пот и цял се бе зачервил от гняв като гребен на петел, но не искаше да говори.

— Черпи ни пиене и ядене — казаха месарите и агентите.

— Тъй да бъде — рече Уленшпигел и раздрънка наново жълтиците, — дай ни, о, прелестна Стевенина, ядене и пиене, но да пием с чаши, които звънтят.

При тия думи момичетата отново избухнаха в смях, а Стевенина показа пак кривите си зъби.

Тя отиде веднага в готварницата и в зимника, донесе оттам шунка, наденици, омлети с черни кървавици и звънтящи чаши, наречени тъй, защото бяха със столчета, и щом ги чукнеха, звънтяха като камбани.

Тогава Уленшпигел каза:

— Който е гладен — да яде, който е жаден — да пие!

Агентите, момичетата, месарите, Жилина и Стевенина изпратиха тия думи с ръкопляскания и с тропане на крака. Сетне всички се наредиха колкото може по-добре, като Уленшпигел, Ламме и седемте месари седнаха на почетната маса, а агентите и момичетата на две малки маси. И ядоха и пиха със силно тракане на челюстите, като поканиха дори двамата агенти, които бяха вън, да участвуват и те в пиршеството. А от техните торби се подаваха въжета и верижки.

Тогава Стевенина изплези език и рече ухилена:

— Който не ми плати, няма да излезе оттук!

И отиде да заключи всички врати, като прибра ключовете в джобовете си.

Жилина дигна чаша и рече:

— Птичето е в клетката, да пием.

При тия думи две момичета, Жана и Марго, й казаха:

— Пак ли ще пратиш някого на смърт, зла жено?

— Не знам — рече Жилина, — да пием. Но трите момичета не искаха да пият с нея. А Жилина взе виолата и запя на френски:

И пеейки песента си, Жилина беше толкова хубава, тъй нежна и прелестна, че всички мъже — агенти, месари, Ламме и Уленшпигел — занемяха разчувствувани, усмихнати и завладени от очарованието.

Изведнъж Жилина избухна в смях, погледна Уленшпигел и каза:

— Така хващат птиците в клетка.

И очарованието се разся.

Уленшпигел, Ламме и месарите се спогледаха:

— Е, ще ми платите ли? — рече Стевенина. — Ще ми платите ли, господин Уленшпигел, който така добре се охранвате от месото на проповедниците?

Ламме рече да се обади, но Уленшпигел му кимна да мълчи и каза на Стевенина:

— Ние не плащаме предварително.

— Тогава аз ще си взема парите от твоето наследство — рече Стевенина.

— Вампирите се хранят от трупове — отвърна Уленшпигел.

— Да — рече един от агентите, — тия двамата са взели парите на проповедниците; повече от триста жълтици. Добри пари за Жилина.

А Жилина пееше:

След това каза ухилена:

— Да пием!

— Да пием — казаха агентите.

— Слава на бога — рече Стевенина, — да пием! Вратите са заключени, прозорците имат здрави решетки, птиците са в клетката; да пием!

— Да пием! — рече Уленшпигел.

— Да пием! — рече Ламме.

— Да пием! — рекоха седмината.

— Да пием! — рекоха агентите.