Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Ти си хубава — рече Уленшпигел. — Охо! Златиста кожа, нежни очи, червени уста, прелестно тяло! Всичко това ще бъде за мене.

— Всичко — каза тя.

Тя го заведе в кръчмата „Дъга“, на шосето за Брюге, държана от Стевенина. Там Уленшпигел видя много момичета, които имаха на единия си ръкав колелце, различно по цвят от цвета на бархетните им рокли.

Неговото момиче имаше колелце от сребрист плат върху златосърмена рокля. И всички момичета я гледаха със завист. Влизайки, тя направи някакъв знак на съдържателката, но Уленшпигел не видя; седнаха заедно и пиха.

— Знаеш ли — рече тя, — че който веднъж ме е любил, остава мой завинаги?

— Благоуханна хубавице — каза Уленшпигел, — чудесно пиршество ще бъде за мене да се наслаждавам винаги от твоята плът.

Изведнъж той съзря Ламме седнал в един ъгъл пред масичка със свещ, пушен свински бут и кана с бира; той не знаеше как да брани бута и бирата си от две момичета, които искаха на всяка цена да ядат и пият с него.

Когато Ламме съзря Уленшпигел, стана, подскочи три стъпки във въздуха и извика:

— Слава на бога, че ми връща приятеля Уленшпигел! Дай ни да пием, стопанко!

Уленшпигел извади кесията си и рече:

— Да пием, докато я изпразним.

И той раздрънка парите.

— Слава на бога! — каза Ламме, като измъкна сръчно кесията от ръцете му. — Аз плащам, а не ти, тая кесия е моя.

Уленшпигел поиска да вземе със сила кесията си, но Ламме я държеше здраво. И както се боричкаха двамата за кесията, единият — да я вземе, другият — да я задържи, Ламме зашепна с пресеклив глас на Уленшпигел:

— Слушай… Тука са четворица… агенти… в малка стая с три момичета… Отвън двама за тебе, за мене… Исках да изляза… попречиха… оная в сърмена рокля шпионка… Шпионка и Стевенина!

Докато се боричкаха, Уленшпигел, който слушаше внимателно, викаше:

— Дай ми кесията, негоднико!

— Няма да ти я дам — думаше Ламме.

И се хващаха за шиите, за раменете и се търкаляха по земята, като през това време Ламме предупреждаваше Уленшпигел.

Неочаквано влезе съдържателят на „Пчела“, последван от седем души, които той се правеше, че не познава. Той изкукурига като петел, а Уленшпигел подсвирна като чучулига. Виждайки биещите се Уленшпигел и Ламме, той попита Стевенина:

— Кои са тия двамата?

Стевенина отговори:

— Нехранимайковци. По-добре да ги разтървем, отколкото да ги оставим да дигат тук такава врява, преди да отидат на бесилото.

— Нека се опита някой да ни разтърве — рече Уленшпигел, — има да пооре земята по очи.

— Да, има да пооре земята по очи — каза Ламме.

— Съдържателят идва да ни спаси — пошепна Уленшпигел на ухото на Ламме.

Сега съдържателят се досети, че тук се крие някаква тайна и се намеси в боричкането им с наведена глава. Ламме му пошушна:

— Ти ли ще ни спасиш? Но как?

Съдържателят се престори, че дърпа уж Уленшпигел за ушите и му каза съвсем ниско:

— Седмина са на твоя страна… Яки мъже, месари… Аз си отивам… Всички в града ме познават… Щом изляза, „време е да звъннат чашите“… изпочупете всичко…

— Да — рече Уленшпигел, като стана и го ритна.

На свой ред и съдържателят на „Пчела“ го удари. И Уленшпигел му каза:

— Здравата пердашиш, шишко.

— Като градушка — отговори другият, взе бързо кесията от Ламме и я върна на Уленшпигел.

— Обеснико — каза Ламме, — сега, като си взе парите, плати ми пиенето.

— Ще платя, нехранимайко-скандалджия — отговори Уленшпигел.

— Вижте го колко е нахален — рече Стевенина.

— Колко си красива, миличка — отговори Уленшпигел.

А Стевенина беше на не по-малко от шестдесет години и имаше лице като мушмула, цялото жълто от жлъчно раздразнение. Посред лицето носът стърчеше като клюн на бухал. Очите й бяха очи на безчувствен скъперник. Два дълги остри зъба се подаваха от сбърчената й уста. И на лявата си буза имаше голямо, червено рождено петно.

Момичетата се смееха, подигравайки се с нея, и думаха:

— Миличка, миличка, дай му да пие. — Той ще те целуне. — Колко време изтече от първата ти любовна нощ? Пази се, Уленшпигел, тя ще те изяде. — Виж очите й, блестят не от омраза, а от любов. — Тя май ще те хапе, докато издъхнеш. — Не се страхувай. — Тъй правят всички влюбени жени. — Тя ти желае само доброто. — Виж в какво весело настроение е, как се смее.

И действително Стевенина се смееше и смигаше на Жилина, лекото момиче със сърмената рокля.

Съдържателят на „Пчела“ пи, плати и си отиде. Седемте месари смигаха на агентите и на Стевенина, за да им покажат, че се разбират един други. Един от тях направи знак с ръка, че смята Уленшпигел за глупак и че ще го нагласи много добре. Той му пошепна, като се изплези подигравателно към Стевенина, която се смееше и показваше дългите си зъби: