Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Аз ли, господи боже! — рече тя.

Уленшпигел отговори:

— Ти ги командува дълго време и живя от печалбите на телата им, а тях остави злочести и гладни. Можеш да хленчиш и да ревеш, но ще бъде така, както казах.

При тия думи четирите момичета почнаха да се смеят и подиграват със Стевенина да й се плезят и казват:

— Всеки по реда си. Кой би казал, че ще се случи такова нещо на Стевенина-скъперницата? Тя ще работи като наша робиня. Благословен да е уважаемият господин Уленшпигел!

Тогава Уленшпигел каза на месарите и на Ламме:

— Източете виното от зимника, вземете парите: те ще потрябват за издръжката на Стевенина и на четирите момичета.

— Тая скъперница Стевенина скърца зъби — казаха момичетата. — Ти беше жестока и към тебе ще бъдат такива. Благословен да е уважаемият господин Уленшпигел.

Сетне и трите се обърнаха към Жилина:

— Ти беше нейна дъщеря, нейна издръжка, делеше с нея плодовете на подлото шпиониране. Ще смееш ли пак да ни биеш и оскърбяваш ти, с твоята сърмена рокля? Ти ни презираше, защото ние носехме само памучно облекло. Но ти се обличаше толкова богато само благодарение на кръвта на жертвите. Да й свалим роклята, за да заприлича на нас.

— Не позволявам — рече Уленшпигел.

И Жилина се хвърли на шията му и каза:

— Бъди благословен, че не ме уби и че не искаш да бъда грозна!

А момичетата погледнаха ревниво Уленшпигел и рекоха:

— Той полудял за нея както всички.

Жилина пееше и свиреше с виолата.

Седмината тръгнаха за Петегем, по брега на Лис, като водеха със себе си агентите и момичетата. По пътя те си повтаряха тихичко:

— Време е да звъннат чашите! Време е да звъннат чашите!

Призори стигнаха в лагера, подсвирнаха като чучулига и вик на петел им отвърна. Момичетата и агентите бяха поставени под най-строг надзор. Въпреки това на третия ден по обяд намериха Жилина мъртва, прободена в сърцето с дълга игла. Трите момичета обвиниха Стевенина; тя бе отведена на съд, съставен от началника на отряда и неговите десетници и сержанти. Без да бъде подлагана на мъчение, тя призна, че е убила Жилина от завист за красотата й и от ярост, че момичето се отнасяло безмилостно към нея като към робиня. И Стевенина бе обесена и заровена в гората.

Жилина също бе погребана и над нейното прелестно тяло четоха заупокойни молитви.

През това време двамата агенти, на които Уленшпигел бе дал необходимите наставления, се явиха пред владетеля на Куртре; той трябваше да накаже виновниците за безредиците и опустошенията в дома на Стевенина, тъй като тоя дом се намираше в неговите владения и той имаше право да съди, а не съдебната власт на град Куртре. След като разправиха на владетеля какво се е случило там, те казаха с голяма убедителност и скромна искреност:

— Убийците на проповедниците не са Уленшпигел и неговият верен приятел Ламме Гудзак, които бяха дошли в „Дъга“ само да си починат. Те дори имат пътни листове от херцога — ние ги видяхме. Истинските виновници са двама търговци от Ганд, единият — слаб, а другият много дебел, които избягаха към Франция, след като изпочупиха в дома на Стевенина всичко и отведоха със себе си четирите момичета, за да се забавляват с тях. Ние щяхме да ги пипнем, ако не бяха и седем месари, най-яките в града, които взеха тяхната страна. Те вързаха здраво всички ни и ни пуснаха едва когато бяха доста далеко на френска земя. Ето вижте белезите от въжетата. Останалите четирима агенти са по петите им и очакват помощ за да ги заловят.

Владетелят им даде по две жълтици и по едни нови дрехи заради честната им служба.

След това той писа на Фламандския съвет, на общинския съд в Куртре и на други съдилища, за да им съобщи, че истинските убийци са открити.

И им описа надълго и нашироко историята.

И Фламандският съвет, както и другите съдилища изтръпнаха от това съобщение.

И владетелят на Куртре бе обсипан с големи хвалби за своята проницателност.

А Уленшпигел и Ламме пътуваха спокойно по пътя от Петегем за Ганд, покрай Лис, за да стигнат в Брюге, дето Ламме се надяваше да намери жена си, и в Дамме, дето копнеещият Уленшпигел отдавна желаеше да бъде, за да види скръбната Нел, която живееше с безумната Катлин.

От дълго време в Дамме и околностите му се извършваха многобройни чудовищни престъпления. Девойчета, момци, стари хора, за които се знаеше, че носят в себе си пари на път за Брюге, Ганд или някой друг град или село на Фландрия, биваха намирани мъртви, голи като червеи и хапани в тила от толкова дълги и толкова остри зъби, че на всички шийната кост беше съвсем разтрошена.