Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Той се затича към лагера и видя коменданта с тълпа войскари, възбудени от гърмежите на аркебуза. Когато ги наближи, Уленшпигел им каза:

— Аз съм ловецът, идете да приберете дивеча.

— Весел фламандецо — каза комендантът, — ти си знаел да разговаряш и по друг начин, не само с езика.

— Думите на езика са вятър — отговори Уленшпигел; — а думите на куршума остават в телата на предателите. Елате с мене.

Те тръгнаха с фенери и той ги заведе до мястото, дето бяха паднали двамината. Действително видяха ги прострени на земята: единият беше умрял, другият береше душа, сложил ръка на гърдите си, дето с последно усилие бе смачкал едно писмо.

Взеха телата, по дрехите личеше, че са тела на благородници и заедно с фенерите отидоха при принца, като прекъснаха съвещанието му с Фридрих дьо Холенхаузен, с хесенския маркграф и с други благородници.

Следвани от ландскнехти и райтери в зелени и жълти куртки, те спряха пред палатката на Мълчаливия и почнаха да викат, за да ги приеме.

Той излезе. Тогава Уленшпигел, който видя, че комендантът се изкашля, преди да почне да го обвинява, го изпревари и каза:

— Ваша светлост, вместо гарвани убих двама предатели — благородници от вашата свита.

И след това разказа всичко, което бе видял, чул и направил.

Мълчаливия не промълви дума. Двата трупа бяха претърсени пред него — Вилхелм Орански Мълчаливия, и пред другите — Фридрих Холенхаузен, хасенския маркграф, Дитрих дьо Сооненберг, граф Албер дьо Насау, граф Хоогстретен, Антоан дьо Лален, управител на Малин, войскарите и Ламме Гудзак, коремът на когото трепереше. В убитите благородници бяха намерени писма, подпечатани от Гранвел и Ноаркарм, с които им се нареждаше да сеят раздори в свитата на принца, за да отслабят силите му, да го принудят да отстъпи и да го предадат на херцога, за да бъде обезглавен, както бе заслужил. „Трябва — се казваше в писмата — да се действува хитро и със заобикалки, та във войската да остане впечатление, че Мълчаливия е сключил вече за своя лична изгода специално споразумение с херцога. Тогава началниците и войниците ще възнегодуват и ще го хванат. В отплата за това всекиму от тях ще бъде платено чрез чек до Фюгер 139 139 Фугери — банкерска къща, изиграла огромна роля в историята както на германската империя, така и на цяла Европа. Тя неведнъж оказвала големи услуги на Карл V и на Филип II. в Анверс по петстотин дуката; те ще получат още по хиляда, щом пристигнат в Зеландия очакваните от Испания четиристотин хиляди.“

Пред тоя разкрит заговор принцът, без да каже дума, се обърна към благородниците, началниците и войниците, между които мнозина го подозираха, и посочи мълчаливо двата трупа, като с това искаше да ги укори за тяхното недоверие. Всички бурно възкликнаха:

— Да живее Орански! Орански е верен на родината!

От презрение те искаха да хвърлят труповете на кучетата, но Мълчаливия каза:

— На кучетата трябва да се хвърлят не труповете, а слабостта на духа, която кара хората да се съмняват и в най-чистите намерения.

А началниците и войниците извикаха:

— Да живее принцът! Да живее Орански, приятелят на отечеството!

И гласовете им бяха като гръмотевица, която заплашва несправедливостта.

И принцът посочи труповете и каза:

— Погребете ги по християнски.

— Ами аз? — каза Уленшпигел. — Какво ще стане с моя предан скелет? Ако съм сторил нещо лошо, бийте ме, ако съм действувал добре — възнаградете ме.

Тогава Мълчаливия каза:

— Тоя стрелец ще изтърпи в мое присъствие петдесет удара от суровица, защото е убил без заповед и против всяка дисциплина двама благородници. Той ще получи също така тридесет флорина, задето е гледал и слушал добре.

— Ваша светлост — отговори Уленшпигел, — ако ми дадат предварително тридесетте флорина, аз ще понеса търпеливо ударите от суровицата.

— Да, да — изхленчи Ламме Гудзак, — дайте му тридесет флорина и той ще понесе търпеливо останалото.

— Освен това — рече Уленшпигел, — тъй като душата ми е чиста, нямам нужда нито да ме мият с дъбови, нито да ме плакнат с дрянови тояги.

— Да — изхленчи пак Ламме Гудзак, — Уленшпигел няма нужда ни да го мият, ни да го изплакват. Душата му е чиста. Не го мийте, уважаеми господа, не го мийте.

Дадоха на Уленшпигел тридесетте флорина и комендантът заповяда на помощник-палача да се занимае с него.

— Вижте, уважаеми господа — рече Ламме, — колко жален е изразът на лицето му. Моят приятел Уленшпигел никак не обича тоягата.