Шарл Костер - Тил Уленшпигел

Ризенкрафт отговори:

— Тоя пияница е съчинил празни работи за някаква злоупотреба с дуелите; ще ми бъде драго днес да му разсека главата и да покажа на всички, че в нея има само сено.

По заповед на секундантите те слязоха от животните. При слизането салатата от главата на Уленшпигел падна и магарето я изяде лакомо; но ритникът на един от секундантите го прекъсна и го изгони от мястото на дуела. Същото стана и с коня. И те отидоха да пасат заедно другаде.

Тогава едните секунданти, тия на Уленшпигел, които държаха в ръце метлата, и тия на Ризенкрафт, които носеха меча, свирнаха за започване на дуела.

И Ризенкрафт, и Уленшпигел почнаха да се бият яростно. Ризенкрафт удряше с меча, Уленшпигел се бранеше с метлата; Ризенкрафт ругаеше адски, Уленшпигел бягаше пред него, като тичаше из поляната и косо, и в кръг, и на зигзаг, плезеше му се и му правеше хиляди други гримаси; а Ризенкрафт се задъхваше и като обезумял войник нанасяше удари във въздуха с меча си. Изведнъж Уленшпигел усети, че той е до него, обърна се неочаквано и го удари силно с метлата под носа. Ризенкрафт падна с разперени ръце и крака като умираща жаба.

Уленшпигел се хвърли отгоре му, почна безмилостно да бръска лицето му с метлата направо и наопаки и да повтаря:

— Искай милост или ще те накарам да изядеш метлата!

И го блъскаше непрекъснато за голямо удоволствие на присъствуващите, като повтаряше:

— Искай милост или ще те накарам да я изядеш!

Но Ризенкрафт не можеше да се обади, защото бе умрял от припадък на бяс.

— Господ да те прости, нещастнико побеснял! — рече Уленшпигел.

И си отиде, изпълнен с тъга.

Беше към края на октомври. Принцът бе останал без пари и войската му гладуваше. Войниците роптаеха; той тръгна към Франция, за да предизвика херцога на бой, но херцогът отбягна.

Когато Уленшпигел тръгна от Кеноа льо Конт към Камбрезн, срещна отряд от десет германски и осем испански роти и три ескадрона лека кавалерия, командувана от дон Руфеле Хенрицис, син на херцога, който бе в разгара на сражението и викаше на испански:

— Убивай! Убивай! Никаква пощада! Да живее папата!

Дон Хенрицис беше точно срещу дружината аркебузиери, на които Уленшпигел бе десетникът, и се нахвърли отгоре им със своите хора. Уленшпигел каза на сержанта на своето отделение:

— Ще отрежа езика на тоя палач.

— Отрежи го — рече сержантът.

И с един добре прицелен куршум Уленшпигел направи на късове езика на челюстта на дон Руфеле Хенрицис, сина на херцога.

Уленшпигел свали също така от коня му сина на маркиз Делмарез.

Осемте роти и трите ескадрона бяха бити.

След тая победа Уленшпигел потърси Ламме в лагера, но не го намери.

— Уви — рече той, — моят приятел Ламме, моят дебел приятел е заминал. В своята войнствена запаленост, забравил тежестта на корема си, той е решил да преследва бягащите испанци. Задъхан, той навярно е паднал като чувал на пътя. И те са го дигнали, за да получат откуп, откуп за християнска сланина. Приятелю Ламме, де си, де си, мой дебел приятелю?

Уленшпигел го търси навсякъде и като не го намери, потъна в тъга.

През ноември, месеца на снежните бури, Мълчаливия повика при себе си Уленшпигел, Принцът хапеше шнура на ризницата си.

— Слушай и разбери добре — каза той.

Уленшпигел отговори:

— Ушите ми са врати на тъмница: лесно се влиза там, но мъчно се излиза.

Мълчаливия каза:

— Върви през Намюр, Фландрия, Хено, Южен Брабан, Анверс, Северен Брабан, Гелдерн, Оверисел, Северна Холандия и съобщавай навсякъде, че ако късметът измени на нашето свето и християнско дело по сухо, борбата ще продължи по море срещу всички несправедливи насилия. Бог милостиво ръководи това дело както в щастието, така и в нещастието. Като пристигнеш в Амстердам, ще дадеш отчет на моя верен приятел Пол Бюис за всичко, каквото си сторил. Ето три пътни листа, подписани от самия Алба и намерени по труповете в Кеноа льо Конт. Моят секретар ги попълни. По пътя може би ще срещнеш някой добър другар, на когото ще можеш да се довериш. А добри са ония, които на песента на чучулигата отговарят с бойната тръба на петела. Ето ти петдесет флорина. Бъди храбър и верен.

— Пепелта удря сърцето ми — отговори Уленшпигел.

И тръгна.

Той имаше право, дадено и от краля, и от херцога, да носи каквото ще оръжие. Взе своята хубава аркебуза, патрони и сух барут, после си метна една къса дрипава наметка, една парцалива куртка и гащи, каквито носеха испанците, сложи шапчицата с развято перо, взе сабята си и напусна войската близо до френската граница, като тръгна към Маастрихт.