Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Аз обичам — отвърна Уленшпигел — видя лиетнат ясен, който се извишава към слънцето със своята естествена зеленина; но смъртно мразя тия грозни тояги, които още изпускат мъзга, окастрени, безлистни и без клонки. Тъй страшни на вид и тъй жестоки.

— Готов ли си? — попита комендантът.

— Готов ли? — повтори Уленшпигел. — За какво готов? Да ме бият ли? Не, съвсем не съм и не искам да бъда, господин помощник-палач. Вашата брада е червеникава и видът ви е страшен; но сигурен съм, че вие имате меко сърце и съвсем не бихте желали да пребиете един сиромах като мене. Трябва да ви кажа, че аз не обичам нито да върша, нито да гледам такива неща; защото гърбът на един християнин е свещен храм, който също като гърдите покрива дробовете, чрез които ние дишаме божия въздух. Какви люти угризения ще ви измъчват, ако някой жесток удар с тояга ме направи на парчета.

— Побързай — рече помощникът.

— Ваша светлост — обърна се Уленшпигел към принца, — няма защо да се бърза, повярвайте; най-напред тоягата трябва да се изсуши, защото казват, че когато суровиците се забият в живо месо, вливат в него смъртоносна отрова. Би ли искал ваша светлост да умра от тая грозна смърт? Ваша светлост, моят гръб е на ваше разположение, за да ви служи вярно; заповядайте да го удрят с пръчки, да го шибат с камшик; но ако не искате да ме видите мъртъв, отменете, моля ви, боя със суровиците.

— Принце, помилвайте го — казаха едновременно Хоогстретен и Дитрих дьо Сооненберг. Другите се усмихнаха съчувствено.

Ламме също така каза:

— Ваша светлост, ваша светлост, помилвайте го — суровицата е жива отрова.

Тогава принцът каза:

— Помилвам го.

Уленшпигел скочи няколко пъти във въздуха, тупна по корема Ламме и като го завъртя в танц, каза му:

— Славославяй заедно с мене негова светлост, който ме спаси от суровицата.

И Ламме се опита да танцува, но коремът му пречеше. А Уленшпигел му плати яденето и пиенето.

Херцогът не искаше да дава сражение и затова нападаше непрекъснато Мълчаливия, който се движеше в равнината между Жулие и Мьоза, тъй като бе поръчал да се изследва реката навред при Хондт, Мехелен, Елзен, Меерсен; но навред намираха железни остри колчета, поставени, за да нараняват коне и хора, които биха минали реката в брод.

При Стокем в реката нямаше нищо. Принцът заповяда да я преминат. Райтерите минаха Мьоза и застанаха на другия бряг в боен ред, за да закрилят прехвърлянето откъм лиежката епископия; десет реда стрелци с лъкове и с аркебузи се наредиха от единия до другия бряг, като пресякоха по тоя начин течението на реката. Между тях беше и Уленшпигел.

Водата стигаше до бедрата му и често пъти някоя коварна вълна повдигаше и него, и коня му.

Пред него минаха пехотинците, които носеха на шапките си торбички с барут и държаха аркебузите си над водата; след тях — коли, аркебузи с куки, обслугата на оръдията, фитилите за топове, кулеврини, двойни кулеврини, фалкони, фалконети, серпентини, полусерпентини, двойни серпентини, мортири, двойни мортири 140 140 Кулеврини, фалкони, серпентини, двойни серпентини и пр. — старинни видове артилерийски оръдия. , топове, малки и големи; сакри, малки полски оръдия, поставени върху предницата и теглени от два коня, така че можеха да се движат в галоп и досущ приличаха на ония, които се наричаха „пистолети на императора“; зад тях като охрана на опашката — ландскнехти и фламандски райтери.

Уленшпигел потърси да пие нещо загряващо. До него хъркаше на бойния си кон стрелецът Ризенкрафт, немец, сух, жесток и грамаден човек, дъхът му миришеше на ракия. Уленшпигел потърси върху задницата на коня му и намери една бутилка, вързана с връвчица за презрамния му ремък; той отряза връвчицата, взе бутилката и си смукна доволен. Неговите другари стрелци му казаха:

— Дай и на нас.

Той им даде. Като изпиха ракията, той пак върза бутилката за връвчицата и поиска да я сложи отново на гърдите на войскарина. Когато вдигна ръка, за да я пъхне, Ризенкрафт се събуди. Той взе шишето и поиска както обикновено да издои своята крава. Но тъй като тя не даваше вече мляко, той кипна страшно.

— Крадецо, де е ракията ми?

Уленшпигел отговори:

— Изпих я. Когато конниците са измокрени до кости, ако един от тях има ракия — тя е на всички. Скъперникът е лош човек.

— Утре ще се бием на дуел и ще те насека на парчета — каза Ризенкрафт.

— Ще се насечем и двамата — отвърна Уленшпигел, — глави, ръце, крака, всичко. Но дали ти нямаш запек, та затова мутрата ти е толкова кисела?