Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Имам — отговори Ризенкрафт.

— Тогава — отвърна Уленшпигел — ще трябва да вземеш очистително, а не да се биеш.

Уговориха се, че ще се бият на следния ден на коне и пременени всеки по свой вкус и че ще си кълцат тлъстините с къси и твърди мечове.

Уленшпигел помоли вместо с меч да се бие с тояга. И другият се съгласи.

През това време всички войници минаха реката и по заповед на началниците си се наредиха в добър ред; десетте редици стрелци също я минаха.

И Мълчаливия каза:

— Напред, към Лиеж!

Уленшпигел се зарадва и извика заедно с всички фламандци:

— Да живее Орански, напред към Лиеж!

Но чужденците, особено немците, казаха, че са много измокрени и не могат да вървят. Напразно принцът ги увещаваше, че отиват към сигурна победа и в приятелски град; те не искаха да чуят нищо, запалиха големи огньове и почнаха да се сушат около тях заедно с разседланите си коне.

Нападението на града бе отложено за следния ден, когато Алба, слисан от дръзкото минаване на реката, научи от шпионите си, че войскарите на Мълчаливия не са готови още за нападение.

Затова той заплаши Лиеж и цялото околно население, че ще ги подложи на огън и меч, ако приятелите на принца се раздвижат. Жерар дьо Гросбеке, епископски агент, въоръжи войниците си срещу принца, но той закъсня много по вина на германците — те се бяха уплашили, че гащите им бяха малко мокри.

Уленшпигел и Ризенкрафт си взеха секунданти, които решиха, че противниците ще се бият без коне и ако победителят пожелае — до смърт: това бяха условията на Ризенкрафт.

Мястото на дуела беше малка полянка с изтравниче.

Още от сутринта Ризенкрафт облече дрехите си на стрелец, надяна шлема си с броня на гърлото, но не закри горната част на лицето си и си сложи ризница без ръкави. Другата риза, която се бе изпокъсала, тури в шлема си, за да му послужи, ако стане нужда, за превръзка. Избра си арбалет от хубаво арденско дърво, колчан с тридесет стрели и дълъг меч, а не сабя за две ръце, каквито са обикновено сабите на стрелците. Пристигна на мястото на дуела, яхнал бойния си кон, който бе с бойно седло, цял брониран, както и главата му, окичена с пера.

Уленшпигел се въоръжи като благородник на военна служба: бойният му кон беше магаре; седлото му — фустите на едно леко момиче; бронята за главата на магарето беше изплетена от върба и украсена отгоре вместо с пера с талаш, който се люлееше. Вместо броня на гърдите си бе сложил къс сланина 141 141 Игра на думи: la larde значи и конска броня, и парче сланина. , защото, както казваше той, желязото е много скъпо, стоманата — не може да се купи, а от медта напоследък правят толкова топове, че не остава да се въоръжи дори един заек. Вместо шапка той си сложи една хубава салата, още неизядена от охлювите, а отгоре й — лебедово перо, за да го накара да пее, в случай че загине.

Вместо твърд и лек меч той носеше хубава дълга и дебела тояга от бор, на края на която бе вързал метла от борови клонки. От лявата страна на седлото висеше ножът му, също така дървен, от дясната се люлееше неговият боздуган, който беше от бъз и на края с ряпа. Ризницата му бе цялата изпокъсана.

Когато пристигна така пременен на мястото на дуела, секундантите на Ризенкрафт избухнаха в смях, ала немецът не промени киселия си израз.

Тогава секундантите на Уленшпигел поискаха от секундантите на Ризенкрафт германецът да свали железните си доспехи, тъй като Уленшпигел беше брониран само с дрипи. Ризенкрафт се съгласи. Тогава секундантите на Ризенкрафт попитаха секундантите на Уленшпигел защо той се е въоръжил с метла.

— Вие ми позволихте да взема тояга, но не ми забранихте да й придам по-весел вид, като я украся с листа.

— Прави, каквото щеш — казаха четворицата секунданти.

Ризенкрафт не промълви ни дума и кълцаше със ситни удари на меча си хилавите стъбла на изтравничето.

Секундантите поискаха да смени меча си с метла както Уленшпигел.

Той отговори:

— Ако тоя дрипльо си е избрал драговолно такова необикновено оръжие, то е, защото смята, че може да защищава живота си с него.

Уленшпигел каза пак, че иска да си служи с метлата и четворицата секунданти се съгласиха, че всичко е в ред.

И двамата застанаха един срещу друг: Ризенкрафт на бронирания си с желязо кон, Уленшпигел на магарето, бронирано със сланина.

Уленшпигел пристъпи към средата на поляната, дигна метлата като копие и каза:

— Гадове са тия зли хора, които в лагера на добрите другари-войници нямат друга грижа, освен да разхождат навсякъде своята кисела мутра и запенената си от яд уста; за мене те са по-вонящи от чума, от проказа и от смърт. Дето отидат, секва смехът и песните млъкват. Те чувствуват нужда винаги да мърморят или да се бият, като вмъкват редом със справедливата борба за родината дуела, който е гибел за войската и радост за врага. Тоя тук Ризенкрафт уби заради съвсем невинни думи двадесет и един човека, но ни в една битка или схватка не прояви някаква бляскава храброст, нито заслужи с мъжеството си и най-малката награда. И за туй ще ми бъде приятно днес да почеша в обратна посока оскубаната козина на това зло псе.