Шарл Костер - Тил Уленшпигел

И му поиска инструментите, с които бе извършено чудото.

Уленшпигел му показа рибената кост и мехура.

Духовникът ги взе, а Уленшпигел се оплакваше и го молеше да му даде повече пари, като казваше, че пътят от Буйон до Дамме е дълъг за него, клетия пешеходец, и че сигурно ще умре от глад.

Свещеникът си отиде, без да каже дума.

Когато остана сам, Уленшпигел заспа с поглед към лавровото дръвче. На заранта, още призори, той прибра плячката си, напусна Буйон, отиде в лагера на Мълчаливия, даде му парите и разказа случката, като обясни, че това е най-сигурният начин да се налага военна контрибуция на неприятеля.

И принцът му даде десет флорина.

А рибената кост беше заключена в кристално ковчеже, поставено при разпятието в главния олтар на буйонската катедрала.

И всеки в града знае, че онова, което е поставено до кръста, е гърбицата на изцерения богохулник.

Преди да мине Мьоза, Мълчаливия ту напредваше, ту се връщаше в околностите на Лиеж, за да обърка бдителността на херцога.

Уленшпигел, верен на войнишкия си дълг, действуваше сръчно със своята аркебуза 137 137 Старинна пушка. и беше цял нащрек.

По онова време в лагера дойдоха фламандски и брабански благородници, които живееха добре със знатните лица и офицерите от свитата на Мълчаливия.

Скоро в лагера се образуваха две партии, които непрекъснато се караха помежду си. Едните казваха: „Принцът е предател“; другите отговаряха, че обвинителите лъжат на провала и че те ще ги накарат да млъкнат. Недоверието помежду им растеше като маслено петно. Стигна се до схватки между групи от шест, осем и дванадесет души, които се биеха с всички оръжия на двубоя, дори и с аркебузи.

Един ден, привлечен от шума, принцът дойде и мина между враждуващите. Един куршум отнесе сабята му. Той спря битката и мина през целия лагер, за да го видят и да не могат да кажат: „Умря Мълчаливия — край на войната!“

На следния ден, към полунощ, при мъгливо време, тъкмо когато се канеше да излезе от една къща, дето бе пял фламандски любовни песни на една валонска мома, Уленшпигел чу откъм портата на съседната къщица трикратно грачене на гарван. Друго грачене — три пъти по три — отвърна в далечината. Един селяк се появи на прага на къщицата. Уленшпигел чу стъпки по пътя.

Двама души, приказвайки си по испански, дойдоха при селяка и той ги запита също на испански:

— Какво свършихте?

— Добра работа — казаха те, — лъгахме в полза на краля. Благодарение на нас офицерите и войниците са недоверчиви и думат помежду си: „Принцът се бунтува срещу краля само от долна амбиция; той очаква, че ще се уплашат от него и че ще получи като залог за мир градове и владения; за петстотин хиляди флорини той ще изостави храбрите благородници, които се сражават за страната. Херцогът му предложил пълна амнистия и му обещал клетвено да върне имотите нему и на всичките висши военачалници, ако отново се подчинят на краля. Орански ще преговаря с него сам.“

Верните на Мълчаливия ни отговаряха: „Предложенията на херцога са предателски капан, но помнейки Егмонт и Хоорн, той няма да се хване в него. Те знаят добре, че когато кардинал Гранвел бил в Рим, по време на залавянето на графовете, казал: Хванали две кротушки, а оставят щуката; ще рече, нищо не са хванали, щом Мълчаливия още не е хванат.“

— Голямо ли е разцеплението в лагера? — попита селякът.

— Голямо е — казаха те. — И всеки ден се увеличава.

— Де са писмата?

Влязоха в къщицата, дето имаше запален фенер. Като надничаше през едно малко прозорче, Уленшпигел видя как разпечатаха две писма и се радваха, като ги четяха, пиха медовина и най-сетне излязоха, като казаха на селянина по испански:

— Разцепи ли се лагерът, хванат е Орански. То ще бъде хубава лимонада 138 138 Непреводима игра на думи: Орански на френски с д’Orange. Orange е град, отдето носи титлата си Вилхелм Орански, и значи портокал. .

— Тия — каза си Уленшпигел — не бива да живеят.

Те тръгнаха в гъстата мъгла. Уленшпигел видя, че селякът им донесе фенер, който те взеха.

Тъй като светлината на фенера често се закриваше от черна сянка, той предположи, че вървят един след друг.

Той напълни аркебуза си и гръмна срещу черната сянка. После видя, че фенерът се сниши и издигна няколко пъти и реши, че щом единият е паднал, другият иска да види каква е раната му. Той отново напълни аркебуза. Сега фенерът тръгна сам бързо и разлюляно по посока на лагера; Уленшпигел отново гръмна. Фенерът се разлюля, после падна, угасна и настана мрак.