Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Няма да мога сам.

Свещеникът му помогна, изправи се до него и му заповяда да коленичи. Уленшпигел коленичи и остана така, с наведена глава.

Тогава свещеникът, който се бе съсредоточил, започна проповед със звънлив глас:

— Синове и братя во Христе, вие виждате в нозете ми най-големия нечестивец, негодник и богохулник, когото свети Рьомакл е поразявал досега с гнева си.

Уленшпигел се удари в гърдите и каза:

— Confiteor 136 136 Признавам се. .

— По-рано — продължи свещеникът — той беше прав като дръжката на алебарда и се хвалеше с това. Вижте го сега, гърбав и превит под удара на небесното проклятие.

— Confiteor, избави ме от гърбицата — каза Уленшпигел.

— Да — продължи старшият свещеник, — да, велики светецо, свети Рьомакл, който от деня на славната си смърт извърши досега тридесет и девет чудеса, махни от раменете му това бреме. За да можем да те славословим на вечни времена, in soecula soeculanim. И нека настъпи мир на земята за смирените гърбави.

И гърбавите подеха в хор:

— Да, да, мир на земята за смирените гърбави: да спрат гърбиците, да се прекратят обезобразяванията, да изчезнат униженията. Махни гърбиците ни, свети Рьомакл!

Свещеникът заповяда на Уленшпигел да слезе и да потърка гърбицата си в края на плочата. Уленшпигел направи това, като все повтаряше: „Меа culpa, confiteor, махни гърбицата ми.“ И я търкаше така, че всички присъствуващи добре да видят.

А те почнаха да викат:

— Виждате ли, гърбицата се смалява! Виждате ли, тя спада! Тя ще се стопи вдясно. Не, тя ще влезе в гърдите; гърбиците не се стопяват, те слизат във вътрешностите, отдето излизат. — Не, те се връщат в стомаха и там служат за храна осемдесет дни. — Това е подаръкът на светеца за изцерените гърбави. — А къде отиват старите гърбици?

Изведнъж всички гърбави изкрещяха силно, защото Уленшпигел се натисна силно о ръба на плочата и проби гърбицата си. Всичката кръв, която беше вътре, потече на едри капки по куртката му и по плочите, а той се изправи, разпери ръце и извика:

— Отървах се!

И всички гърбави закрещяха едновременно:

— Свети Рьомакл го благослови, той е милостив към него, а към нас — жесток. — Светецо, избави ни от гърбиците! — Аз ще ти дам едно теле. — Аз — седем овци. — Аз — лова си за цяла година. — Аз — шест свински бута. — Аз давам къщицата си на църквата. — Избави ни от гърбиците, свети Рьомакл!

И гледаха Уленшпигел със завист и почит. Един от тях поиска да го пипне под куртката, но старшият свещеник му каза:

— Там има рана, която не бива да се излага на светлина.

— Аз ще се моля за вас — рече Уленшпигел.

— Да, поклоннико — казаха едновременно всички поклонници, — да, господине, който сега сте пак строен, ние се подигравахме с вас, простете ни, не знаехме какво правим. Христос прости от кръста, простете ни и вие.

— Прощавам ви — рече благосклонно Уленшпигел.

— Хайде — казаха те, — вземете тоя патар, приемете тоя флорин, позволете ни да дадем на ваша стройност тоя реал, да предложим това крузадо, да сложим в ръцете ви тия каролуси.

— Скрийте каролусите си — каза им тихо Уленшпигел, — нека лявата ви ръка да не знае какво дава дясната.

Той каза това, за да чуе свещеникът, който гледаше алчно парите на гърбавите, без да може да види златни ли са или сребърни.

— Бог ще ви отплати на вас, удостоения с благодат — казаха гърбавите на Уленшпигел.

И той приемаше гордо техните дарения като човек, с когото е станало чудо.

Само скъперниците търкаха гърбиците си о гробницата, без да промълвят дума.

Вечерта Уленшпигел отиде в една кръчма и хубаво си погуля.

Преди да си легне, сети се, старшият свещеник сигурно ще му поиска дял от плячката, ако не и цялата, и затова преброи печалбата си и видя, че има повече злато, отколкото сребро, защото имаше не по-малко от триста каролуса. Той съзря в една саксия изсъхнало лаврово дръвче, хвана го за листата, издърпа го заедно с пръстта и сложи отдолу жълтиците. А по масата разхвърля всички половин флорини, патари и патакони.

Свещеникът дойде в кръчмата и се качи при Уленшпигел.

Като го видя, Уленшпигел му каза:

— Ваше преподобие, какво искате от мене нищожния?

— Искам само това, което е добро за тебе, сине — отговори свещеникът.

— Ах — въздъхна Уленшпигел, — да не би това добро, което е тук, на масата?

— Да, това — отвърна свещеникът.

И като протегна ръката си, прибра от масата всичкото сребро и го сложи в една торба, приготвена за тази цел.

И тъй като Уленшпигел хленчеше престорено, той му даде един флорин.