Шарл Костер - Тил Уленшпигел

— Дръж се изпънат — отговори Уленшпигел, — забрави ли, че си дървен светец?

Той изтича с големи крачки и сложи Помпилиус пред игумена, който се дръгнеше с нокти до разкървавяване.

— Звънарю — попита го игуменът, — чеса ли се, както ние?

— Не, отче игумене — отговори Помпилиус.

— Приказва ли, направи ли някакво движение?

— Не, отче игумене — отговори Помпилиус.

— Тогава — рече игуменът — ще получиш петнадесет дуката. А сега върви се чеши!

Когато на другия ден хората научиха от Уленшпигел каква беше работата, почнаха да приказват, че с тях са се подиграли зле и са ги накарали да се покланят като на светец на един плачльо, който не може да се удържа по малка нужда.

И мнозина станаха еретици. И те тръгваха с имуществата си и отиваха да увеличат армията на принца.

Уленшпигел се върна в Лиеж.

Когато минаваше самин през гората, той седна и се замисли. Загледа се в чистото небе и рече:

— Война, непрекъснато война, за да може врагът-испанец да убива бедния народ, да ограбва имота ни, да безчести нашите жени и дъщери. А през това време нашите пари изчезват и нашата кръв изтича на ручеи без полза за когото и да е освен за тоя кралски мръсник, който иска да украси короната си с още един знак за власт. Украшение, което той смята за славно, украшение — знак на кръв и пожар. Ах, да можех да те украся както желая, само мухите биха искали да ти правят компания.

И както си мислеше за тия неща, той видя, че минава стадо елени. Между тях имаше стари и едри елени, които още бяха запазили торбичките си и носеха гордо своите рога с девет разклонения. Млади еленчета, техните оръженосци, ситнеха край тях, сякаш бяха готови да им помагат със своите заострени рогчета. Уленшпигел не знаеше де отиват те, но помисли, че са тръгнали към своите леговища.

— Ах — рече той, — стари елени и млади еленчета, вие отивате весели и горди вдън гората към вашите леговища, ядете млади пъпки, вдишвате аромати, щастливи сте, докато дойде палачът-ловец. Така сме и ние, стари елени и млади еленчета!

И пепелта на Клаас удари гърдите на Уленшпигел.

През септември, когато комарите престават да хапят, Мълчаливия с шест полски и четири тежки оръдия, кои го приказваха вместо него, заедно с четиринадесет хиляди фламандци, валонци и германци мина Рейн при Сен Файт.

Под жълтите и червени знамена на чепата бургундска тояга 134 134 В XIV и XV век разпръснатите нидерландски провинции били обединени под върховното владичество на бургундските херцози. , която дълго време измъчва нашата страна, тояга, с която започва заробването ни от Алба, кървавият херцог вървеше с двадесет и шест хиляди и петстотин души и със седемнадесет полски и девет тежки оръдия.

Но Мълчаливия не можеше да има никакъв успех в тая война, защото Алба упорито отбягваше да му даде сражение.

А брат му Людвиг, фламандският Баяр 135 135 Байар, Пиер дьо Терай — знаменитият „рицар без страх и укор“, френски герой (1476–1524). , след като превзе много градове и получи откуп от много кораби по Рейн, загуби при Жеминген, във Фрисландия, срещу сина на херцога шестнадесет топа, хиляда и петстотин коня и двадесет знамена — поради коварните наемни войскари, които му поискаха пари тъкмо когато трябваше да се бият.

И сред разрушения, кръв и сълзи Уленшпигел напразно търсеше спасение на татковината.

И из цялата страна палачите бесеха, обезглавяваха и горяха злочестите невинни жертви.

И кралят наследяваше.

Вървейки през валонската земя, Уленшпигел разбра, че принцът не можеше да се надява тук на никаква помощ; така той стигна близо до град Буйон.

Той видя, че по пътя постепенно се появяват гърбави хора от различна възраст, пол и положение. Всички носеха големи молитвени броеници и набожно прехвърляха зърната им.

И молитвите им бяха като квакане на жаби в някое блато през топла вечер.

Имаше гърбави майки, които носеха гърбави деца, докато други деца, също такива, се държаха за роклите им. Гърбави имаше по хълмовете, имаше и из полята. И Уленшпигел виждаше навсякъде техните мършави очертания на ясното небе.

Той отиде при едного от тях и му каза:

— Къде отиват всички тия злочести мъже, жени и деца?

Човекът отговори:

— Отиваме на гроба на свети Рьомакл, за да го помолим да ни даде онова, което сърцата ни желаят — да махне от гърба ни това унизително бреме.

Уленшпигел отвърна:

— Дали свети Рьомакл може да ми даде това, което моето сърце желае — да махне от гърба на бедните общини кървавия херцог, който им тежи като оловна гърбица?