Дийн Кунц: Служители на Здрача

Тя намигна на Джоуи, ухили се и каза:

— Боже мой, това е наистина един красив млад мъж?

Кристин се усмихна. Спонтанните комплименти от непознати хора не бяха нищо ново за Джоуи. Със своята тъмна коса, наситено сини очи и правилни черти той беше поразително красиво дете.

— Да, сър, една истинска малка кинозвезда — каза старицата.

— Благодаря ви — отвърна Джоуи, изчервявайки се.

Кристин разгледа от по-близо непознатата жена и трябваше да коригира първоначалното си впечатление за добродушна баба. Върху силно измачканата пола на старицата имаше частици мъх, върху блузата — две малки петна от храна, а върху рамената й — пърхот. Чорапите й бяха увиснали при колената, а на левия имаше бримка. Тя държеше тлееща цигара, а пръстите на дясната й ръка бяха жълти от никотина. Тя беше от онези хора, от които децата никога не приемаха бонбони, сладки или друга почерпка и то не защото тя изглеждаше от тези, които тровят или задяват децата (което тя не правеше), а от тези, които държат кухнята си мръсна. Дори при разглеждане отблизо, тя нямаше вид на опасна, а на повлекана.

Тя се наведе към Джоуи, усмихна му се и без да обръща каквото и да било внимание на Кристин, попита:

— Как се казваш, младежо? Можеш ли да ми кажеш името си?

— Джоуи — отвърна срамежливо той.

— На колко години си, Джоуи?

— Шест.

— Само на шест години и вече достатъчно красив, за да караш дамите да припадат!

Джоуи се притесни и силно желаеше да може да се скрие в колата. Но остана на мястото си и се държеше вежливо, както го беше научила майка му.

— Ще се обзаложа на един долар срещу една поничка, че зная кога е твоят рожден ден — каза старицата.

— Аз нямам поничка — каза Джоуи, приемайки облога буквално и предупреждавайки я сериозно, че той няма да е в състояние да плати, ако загуби.

— Това не е ли умно? — попита го старицата. — Така съвършено, така много умно. Но аз зная. Ти си роден на Бъдни Вечер.

— Не — възрази Джоуи. — На втори февруари.

— На втори февруари ли? О, не така! Не се шегувай с мен — каза тя, все още игнорирайки Кристин и все още усмихвайки се широко на Джоуи, заканвайки се с пожълтелия от никотина показалец. — Сигурно е, както че две и две прави четири, че ти си роден на двадесет и четвърти декември.

Кристин се чудеше накъде бие старицата.

— Мамо, кажи й — каза Джоуи. — Втори февруари. Не ми ли дължи тя един долар?

— Не, тя не ти дължи нищо, миличък — отвърна Кристин. — Това не беше истински бас.

— Ами, ако бях загубил аз — каза той. — В края на краищата, нямаше да мога да й дам никаква поничка. Затова всичко е наред, ако и тя не ми даде един долар.

Накрая старицата вдигна глава и погледна Кристин.

Кристин започна да се усмихва, но спря, когато видя очите на непозната. Погледът й беше суров, студен и гневен. Очите й не бяха нито на баба, нито на безобидна старица. В тях имаше сила, упорство и твърда решимост. Жената също повече не се усмихваше.

Какво става тук?

Преди Кристин да успее да продума, жената каза:

— Той е роден на Бъдни Вечер, не е ли така? Хммм? Не е ли така? — Тя говореше с такава настойчивост, с такава сила, че пръскаше Кристин със слюнки. Старицата продължи без да дочака отговор. — Вие лъжете за втори февруари. Вие и двамата просто се опитвате да скриете, но аз зная истината. Аз зная. Вие не можете да ме заблудите. Не и мен.

Внезапно тя започва да изглежда опасна.

Кристин постави ръка върху рамото на Джоуи и го побутна покрай старата вещица към колата.

Но старицата отстъпи встрани, блокирайки пътя им. Тя размаха цигарата си към Джоуи, взря се в него и каза:

— Аз зная кой си. Аз зная какво си. Зная всичко за теб. Всичко. По-добре е да повярваш. О, да, да. Аз зная, да.

Една смахната, помисли Кристин и стомахът й се сви. Исусе. Една побъркана стара дама от тези, които са способни на всичко. Боже, моля те, нека тя се окаже безобидна.

Слисан, Джоуи отстъпи назад от жената, вкопчи се в ръката на майка си и силно я стисна.

— Моля, махнете се от пътя ни — каза Кристин, опитвайки се да говори спокойно и силно желаейки да не прояви враждебност.

Старицата отказа да се отмести. Тя доближи цигарата до устните си. Ръката й трепереше.

Държейки Джоуи за ръка, Кристин се опита да заобиколи непознатата.

Обаче жената отново препречи пътя им. Тя дърпаше нервно от цигарата и изпускаше дима през носа си, като нито за миг не откъсваше погледа си от Джоуи.

Кристин огледа паркинга. Няколко души излязоха през два реда от една кола, а двама млади мъже бяха в края на тази редица, но се отправяха в друга посока. Никой не беше достатъчно близо, за да й помогне, в случай, че лудата жена започнеше да буйства.