Джо Гарбър - Хайка

— Внимавайте там.

— Мили боже! Той е бил на етажа през цялото време!

Дейв се отдръпна от прозореца, прекоси тичешком кабинета, хвърли се в килера и се спотаи в мрака. Вратата на кабинета се отвори. Чу се тропане и шумолене. Представи си картината — стандартна тактика на нападение. Един човек, легнал по корем на прага, опрял пръст в спусъка на пистолета, друг — коленичил, описващ полукръг с пушката, докато търси мишената, и трети — клекнал зад тях, извършващ същата процедура.

— Чисто ли е? — попита Рансъм.

— Да. Но има един проблем.

— Какъв?

— Евреинът се е самоубил. Скочил е през прозореца.

Воят на полицейските сирени заглуши първата част от отговора на Рансъм. Дейв чу само:

— … Трябваше да се досетя, че няма да издържи. Имаме няколко минути, преди да пристигне местната полиция.

Рансъм вече беше в кабинета, владееше положението и издаваше заповеди с тих и хладнокръвен провлечен глас.

— Орехче, вземи трима човека и пренесете нещата долу в базата. Слезте по стълбите.

База ли? Значи са установили база на някой от етажите.

— Сойка, кажи на патолозите, че искам кръвна проба от обекта. Да я докарат с линейка. Да пуснат сирените.

Кръвна проба ли? Откъде, по дяволите, са я взели? Не са ти правили изследвания, откакто доктор Сандберг… Ами, правиха ти…

— Отпечатъци от ДНК, Сойка. Възнамерявам да пръсна няколко капки от кръвта на обекта върху онзи счупен прозорец.

— Ясно, сър. Хитро.

— Побързай.

— Да, сър.

— Не разбирам, шефе — обади се друг глас, приглушен, на по-възрастен човек.

— Сойка и аз ще пристигнем няколко минути след полицаите. Ще загатнем, че това не е обикновено самоубийство. Ще подхвърлим и кой е главният заподозрян. Експертите по съдебна медицина ще намерят два вида кръвни групи на местопрестъплението и хоп — убийство. А когато направят аутопсия на обекта, всичко ще бъде ясно като бял ден.

Аутопсия ли? Сега знаем какво споразумение искаше да ти предложи.

— Дива гъска — продължи Рансъм, — искам да се свържеш със средствата за масово осведомяване. Осигури пълно отразяване. Радио, телевизия, вестници — навсякъде. Лунатик изхвърля шефа си през прозореца. Убиец-маниак се разхожда на свобода. Бясно куче. Да се застреля. До двайсет часа и трийсет минути всяко нюйоркско ченге ще го търси.

— Ами ако реши да напусне града?

— Това противоречи на психиката му. Той е един от нас. Няма да зареже всичко и да избяга.

— И все пак…

— Разбрано. Да наблюдаваме всичките му познати, с които би могъл да се свърже, нали?

— Да. И удвоени екипи.

Господи! Колко ли полка командва онзи тип?

— Добре. Колко начина има да се напусне този остров?

Дива патица млъкна, за да помисли, сетне отговори:

— Четири авто тунела. Шестнайсет-седемнайсет моста. Три летища за хеликоптери. Четири-пет линии на метрото. Четири летища, като броим Нюарк и Уестчестър. Три железопътни линии. А, да, може да вземе и въжената линия до Рузвелт Айлънд и после…

— Твърде много. Нямаме толкова хора.

— Мога да се обадя на Вашингтон.

Вашингтон ли? О, Боже, тогава онези негодници наистина са от правителството.

— В момента това не е желателно.

В гласа на Рансъм прозвуча нова нотка — леко раздразнение и същевременно безпокойство.

— Изобщо не е желателно. Поставете хора само на главните пътни артерии и на летищата. Това е най-доброто, което можем да направим. Останалите — ако някой се натъкне на местен полицай, да запази спокойствие. Това са нюйоркски ченгета, а не мексиканците, с които сте свикнали да си имате работа. Не се подкупват лесно. Дръжте си устата затворена и избягвайте конфронтациите. Хайде, действайте.

— Сър, има съобщение за вас. Спешно е.

— Казвайте… Тук Червеношийка… Той какво?… Красиво, истинско съвършенство… Прието. Край. Добре, слушайте. Орехче е долу, на пода на седемнайсетия етаж. С разрязана сънна артерия.

Гласът му беше безчувствен като на робот.

Дейв прехапа устни.

Мислеше, че онези ножове за отваряне на пликове не са смъртоносни, нали, приятелю?

Леденият монотонен глас на Рансъм продължи:

— Господа, това е немарлива работа. Поисках пълно покритие на онези стълбища след нескопосания опит да примамите обекта да започне престрелка. Разочарован съм от резултатите. Хайде да се опитаме да действаме малко по-професионално от сега нататък. Като се има предвид нежеланието на обекта да сътрудничи, зарежете предпазливостта.