Мирча Елиаде - В двора на Дионис (Фантастични новели)

— Всъщност вие сте същите — каза той, — не искам да се повтарям. Продължавам откъдето спрях, когато ме прекъсна нашият любезен амфитрион 37 37 Гостоприемен домакин — (гр.) — Б.пр . Ако поезията, както вече казах, е преди всичко политически метод, последният политически метод, който можем да приложим, то тя с и нещо като сотериология или доктрина на спасението 38 38 Спасение чрез доброволни жертви — (нем.). — Б.пр. . В този смисъл днешната среща е за мен — повтарям само за мен, поета — едно откровение.

Il Comandante се върна, следван от трима костюмирани келнери, понесли огромни сребърни табли, отрупани с бутилки и различни по големина и цвят чаши.

— Случай сега му каза Орландо, — слушай, че става интересно.

— Не се плашете от думите — продължи Адриан. — Не всяко откритие трябва да прилича на онова, което знаем от двете Завещания. Понякога откритието на един поет остава неразбираемо за другите поети.

Келнерите дискретно се приближиха до всеки от присъстващите и напълниха празните чаши. Il Comandante се подготви да вдигне тост, но Орландо го изгледа косо и той се задоволи да каже:

— Наздраве!

— Наздраве! — повториха момичетата.

— Не зная какво е това — каза Адриан, — но във всеки случай ми дойде добре. Толкова съм жаден!

Отначало пийна с мярка, после се увлече и скоро изпразни чашата. Орландо се обърна към дансинга, където няколко двойки танцуваха отегчено, а оркестърът звучеше като под сурдинка. На околните маси хората разговаряха почти шепнешком и скришом поглеждаха към тяхната маса.

— Каква скука! — възкликна Орландо и се обърна към Il Comandante — и къде ги намери? На някое погребение, ли?

Il Comandante стана и отдалече направи на оркестъра знак, вдигайки енергично ръцете си. После мина покрай масите и прошепна:

— Allegria! Allegria!

От всички страни двойките се надигнаха уплашени и забързаха към дансинга, а останалите започнаха да се смеят, да говорят високо и да местят столовете си.

— Изумително! — очарован възкликна Адриан, след като едно от момичетата му напълни чашата. — Изумително и странно! Сякаш са същите и го правят от хиляди, а може би и от десетки хиляди години! Истинска мистерия за мен е, че за това не си спомня никой. А може и да не е мистерия — добави той и доближи чашата до устните си, — може да е само някакво чудо.

— Остави ги тия — прекъсна го Орландо. — Говори по същество. Разказваше за срещата си днес. Твърдеше, че била много важна, че била откровение. Защо?

— Казах ви защо: защото срещата щеше да осъществи предаването на едно известие.

Il Comandante тъкмо седна на стола си и хвана чашата.

— Слушай сега — обърна се към него Орландо. — Слушай, че сега взе да става интересно. Говори за някакво известие. На срещата днес твърди, че чакал някакво известие. Разбираш ли? В четири и трийсет очаквал известие .

— Известие ли? — повтори объркан Il Comandante. — От кого?

Адриан го погледна за миг изпитателно, после взе чашата си и отпи продължително, сякаш искаше да избегне отговора.

— Не зная дали обясних добре — подхвана след пауза той. — Едно известие предполага пратеник, а пратеникът винаги се изпраща от някого…

— Това бих искал да разбера и аз — пак го прекъсна Орландо, — вече изгубих търпение. От кого?

— Трябва да има отговор за всеки от нас — продължи Адриан. — Не зная доколко отговорът, който ще получа аз, ще те задоволи…

— Остави ги тия — пресече го Орландо. — Дали ще ме задоволи или не, ще ти съобщя по-късно. Засега ни кажи кой го изпрати и защо ? И защо в четири и трийсет?

С тананикане, леки танцови движения и ритмични пляскания до тяхната маса се приближиха много от маскираните посетители, но Орландо размаха заплашително папката си и ги разгони.

— В четири и трийсет? — повтори Адриан и прокара длан по челото си. — Наистина защо в четири и трийсет? Трябва да има някакъв отговор. Но за да го открия, ще трябва най-напред да намеря другия , който е изпратил известието. Разбирате за какво намеквам, нали? — добави той, като се обърна към съседите си. — За да си послужи с езика на теолозите — подчертавам, че ще го използвам само като език, защото тази наука ми е напълно чужда, нито известието, нито неговият приносител не могат да те спасят. Пратеникът само те пробужда, подготвя те да проумееш смисъла на откритието, което се готви да направи пред теб…

В същия миг вратата се отвори и един висок мъж застана на прага. Държеше ръцете си отзад и оглеждаше залата внимателно, без да бърза. Адриан го погледна учуден и сериозен, сякаш искаше да се сети кой е. Мъжът се насочи към тяхната маса, решително и все пак дискретно. Когато стигна, се наведе до ухото на Орландо и му прошепна нещо.