Мирча Елиаде - В двора на Дионис (Фантастични новели)

Портиерът го погледна недоверчиво и поклати глава.

— Добре, проверете — каза след малко той. — Живее на четвъртия етаж. Може и да е в къщи.

Старецът си сложи шапката и се насочи към стълбите.

— Почакайте за миг и ще можете да вземете асансьора — извика зад него портиерът.

Старият мъж се обърна и му се поклони няколко пъти с уважение.

— Много ви благодаря — отвърна той. — Но не понасям асансьорите. Предпочитам да изкача стълбите. Особено когато вляза за първи път в някоя къща, предпочитам да изкача стълбите — добави той с известна меланхолия в гласа.

Започна да се изкачва внимателно, без да бърза, придържайки се за парапета с дясната ръка, а с лявата стиснал шапката си. Когато стигна първия етаж, спря и се опря о стената, като си повя малко с шапката. Дочу детски гласове, после вратата рязко се отвори и от нея набързо излезе някаква жена на неопределена възраст с празна бирена бутилка в ръка. Тя се усмихваше, но когато го забеляза, се стъписа.

— Кого търсите? — попита жената.

— Почивах си за малко — обясни старецът, като няколко пъти й се поклони. — Изкачвам се до четвъртия етаж, до господин майор Борза от МАИ… Познавате ли го?

— Попитайте долу на входа — бързо му отговори жената и несъзнателно завъртя празната бутилка. — Там е портиерът. Можете да го попитате.

После се запъти към стълбите, но размисли и се върна. Позвъни няколко пъти кратко и нервно, детските гласове се обадиха отново: после вратата се отвори и някой, когото мъжът не успя да види, подаде глава навън, но жената го избута навътре и бързо се прибра в апартамента. Старецът се усмихна притеснен и като сложи шапката си, продължи нагоре. Точно на втория етаж го очакваше офицерът.

— Казахте, че търсите другаря майор — шепнешком го попита той. — Защо не взехте асансьора?

— Не понасям асансьорите — отвърна срамежливо старият мъж. — Особено през лятото, когато е горещо, главата ме заболява. Не ги понасям.

— Тогава какво търсехте на първия етаж? — отново прошепна офицерът. — Познавате ли някой от долния етаж?

— Не, никого не познавам. Поспрях само да отдъхна. И тъкмо тогава излезе една жена име попита…

— Какво ви попита? — прекъсна го офицерът, като се приближи до него.

— Всъщност нищо не ме попита. Попита ме само кого търся. И аз й отговорих…

— Разбрах — прекъсна го офицерът.

После, след като погледна към горния етаж, се приближи съвсем до стареца.

— Познавате ли добре майора? — тихо попита той.

— Познавам го от мъничък — усмихна се старият мъж и посочи с ръка. — Може да се каже, че съм от неговия род, дори нещо повече…

— Аха — поклати глава офицерът, — значи добре го познавате. Затова сте научили адреса, защото той съвсем наскоро се премести тук. Впрочем и аз го познавам добре — добави той. — Работили сме заедно. Той е солиден мъж, на когото можеш да имаш доверие.

Чу се шумът на асансьора, офицерът се смути и после, без да добави нищо и без да се сбогува, отвори вратата на отсрещния апартамент и влезе. Старецът се облегна о стената и започна отново да си все е шапката. Асансьорът мина над него. За секунда зърна бледа фигура с големи сини очи, които го гледаха пронизващо. Почака няколко мига, после се реши и отново започна да се изкачва. Асансьорът спря на третия етаж и младежът, когото беше видял преди малко, го изчакваше отворил вратата.

— Влезте — предложи му той. — Аз слизам тук.

— Много ви благодаря — поклони се старият мъж. — Не го взех, защото не понасям асансьорите. Предпочитам да се качвам пеша. Бавно, като в планина — усмихна се и добави той.

— Ще ви бъде трудно, има още три етажа — каза младежът.

Лицето му беше необикновено бледо.

— За щастие — започна старият мъж, като си вееше с шапката — може да се каже, че вече стигнах.

— Идвате при другаря инженер? — учуди се другият, сочейки с ръка към отсрещната врата. — Не вярвам да го намерите в къщи. Обадихте ли се долу, на портиера? — попита той като сниши глас.

Старецът поклати няколко пъти глава и объркано се усмихна.

— Грешно се изразих… Трябваше да кажа, че почти стигнах. Отивам до четвъртия етаж.

Младежът запримига и бързо извади кърпичка. Започна нервно да си бърше ръцете.

— При другаря майор? Дано да е в къщи. Обикновено обядва в службата. Познавате ли го добре? — попита той и изпитателно го погледна. — Не съм ви срещал досега…

— Нали отскоро се е преместил тук — отвърна старецът. — Познавам го от мъничък…

Младият мъж се поколеба за миг, смачка кърпичката в ръката си, натисна бутона на асансьора и го изпрати надолу.