Съвременният човек, или този, който се отказва от религиозния опит, който се отказва от религиозния опит като възможност за познание, сам се лиши от богатството на митологическото и религиозното мислене.
И ето ни, стигнали до последната степен на десакрализацията: закриването на Свещеното или идентифицирането със Земното чрез посредничеството на „теорията за смъртта на Бога“…
„Теорията за смъртта на Бога“…
Сигурно тя подлежи на дискусия, но аз сега не бих искал да я коментирам. От гледна точка на историята на религиите мога да кажа, че монотеистичната религия (единствената възприета от западните хора) съвсем не е онази от епохата на класическия юдаизъм или от началото на християнството…
Да мислиш исторически или в маниера на Фройд или Карл Маркс, означава да отречеш същността, природата на човека. Защото тези две учения вещаят неговия край. Марксизмът или материалистическото тълкуване на историята е опит да се унищожи човечеството…
През един дълъг период от хиляди години човекът е бил ловец, създавал е своите митове, ритуали, религиозни навици. След това голямата революция, предизвикана от откриването на земеделието, довежда религиозното до първата криза. Същото става и сега вследствие на големите технологически открития.
Те нямат религиозна база или някакво духовно покритие и това доведе човечеството до дълбока криза!
Аз не осъждам никого, но мисля, че християнските теолози през последните две столетия не се издигнаха до висотата на призванието си. Не се опитаха да придадат на науките специфичен смисъл. Всеки технологичен акт, като научен, е преди всичко, ако не религиозен, то поне основан върху един символизъм с християнски произход.
Днес все повече се говори за края на философията, за края на математиката и на другите науки. Аз очаквам настъпването на една нова епоха на съзидание и култура — уникална за новата човешка история от последните три столетия насам, особено в западния свят, където кризата е по-дълбока, отколкото в останалите части на планетата. Някои биха нарекли това оптимизъм, но според мен е по-скоро реализъм. Не допускам, че стерилността, отегчението, декадансът, вярата в края на света — всичко това, което бе на мода и тридесет-четиридесет години в Европа, има някакво бъдеще. Жаждата по нови духовни светове, откриването на непознатите източни религии няма да остане без последствия. Затова твърдя, че аз, Мирча Елиаде, съм оптимист…
Мирча Елиаде
Старецът и полковника 1 1 Този разказ на М. Елиаде е издаван на български под две заглавия: в книгата „В двора на Дионис“ заглавието е „Старецът и полковника“, а в книгата „Младост без младост“ — „По Улицата на Спасителя“. — Бел. NomaD.
Вече няколко минути старецът се разхождаше пред сградата, без да посмее да влезе. Беше многоетажно, строго и малко студено здание, каквито строяха в началото на века.
На тротоара кестените хвърляха някаква сянка, но цялата улица бе нажежена; слънцето грееше с пълна сила. Старецът извади кърпичка и я уви около врата си. Беше доста висок и много слаб, с издължена кокалеста фигура и сиви безизразни очи; небрежно увисналите мустаци бяха почти бели, дори пожълтели от тютюна. Носеше стара сламена шапка и избелели летни дрехи — твърде широки, сякаш не бяха негови.
Видя офицера отдалече, пресрещна го и свали шапка.
— Бихте ли ми казали колко е часът? — попита с пресилена учтивост той.
— Два — отвърна офицерът, без да погледне часовника си.
— Много ви благодаря — усмихна се старецът, като кимаше с глава.
После решително се запъти към вратата. Когато посегна към бравата, чу зад гърба си гласа на офицера.
— Трябва най-напред да натиснете бутона.
Уплашен се обърна.
— Аз живея тук — успокои го офицерът и докосна бутона. — Кого търсите? — попита след няколко мига той, без да го погледне.
— Господин майор Борза, от МАИ 2 2 Министерство на вътрешните работи.
.
— Не зная дали е в къщи. По това време е на работа.
Говореше с равен глас и гледаше само пред себе си. Вратата се отвори и офицерът го пусна да влезе, като изобщо не го удостои с поглед. От полумрака на хола се появи портиер и го поздрави.
— Господинът търси другаря майор — обясни офицерът и се върна към асансьора.
— Не зная дали си е в къщи — отговори портиерът. Проверете в управлението.
— Имам среща с него — каза старецът. — Идвам от страна на рода му. По-точно казано, за него, за господин майора, аз съм от неговия род — добави той. — Да. Аз съм от най-хубавото време: от детството…
Читать дальше