Мирча Елиаде - В двора на Дионис (Фантастични новели)

— Какво каза? — попита единият от мъжете, сложил и двете си ръце в джобовете на шлифера.

— Каза да й дам малко цигари.

Събуди се, седнал на стол в полутъмно, едва осветено помещение, в което можеше да се различи само едно бюро и двама непознати мъже. Те го гледаха без особен интерес.

— Моля да ме извините! — започна Фаръма. — Бях доста уморен. Не зная как съм стигнал дотук. Имах честта да бъда гост на другарката министър Анка Фогел.

— Точно във връзка с това искаме да ви зададем няколко въпроса — прекъсна го единият от мъжете.

Имаше рядка, грижливо залепена за темето коса, тъмни очила и държеше пръстите си заклещени между някаква папка.

— Преди всичко — продължи мъжът, произнасяйки бавно и натъртено думите, — ние искаме да знаем дали другарката Фогел ви говори за Економу.

— За заместник-министъра на вътрешните работи ли? — попита Фаръма.

— Вече не е заместник-министър. Ние искаме да знаем дали другарката Фогел ви е говорила нещо за Василе Економу. Опитайте се да си спомните — настоя той, като забеляза, че Фаръма клати отрицателно глава. — Това е много важно и ще облекчи чувствително положението ви.

В този момент другият му поднесе пакет цигари и запалка. Имаше редки, пожълтели зъби, които непрекъснато откриваше с пресилената си и малко меланхолична усмивка. Фаръма извади цигара и бързо я запали, опитвайки се да спре треперенето на ръката си.

— Мога да ви уверя, че в разговорите, които имах честта да водя с другарката министър Фогел, нито веднъж не я чух да произнася името на господин Економу.

— И все пак бяхте извикан от другарката Фогел, след като имахте дълъг разговор с Василе Економу, по това време заместник-министър на вътрешните работи.

— Не бих казал, че имах дълъг разговор — започна Фаръма, след като всмука продължително от цигарата си. — Всъщност не знам дали господин Економу имаше възможност да каже повече от няколко думи. Извика ме да му разкажа нещо за Оана, дъщерята на един кръчмар от Обор. Аз му говорех, а той ме слушаше.

— Това искаме да разберем и ние — отново го прекъсна оня с тъмните очила, — защото след като разказахте на Економу някои неща за Оана, другарката Фогел ви извика при себе си да разкажете това още веднъж ли? Или може би — добави след пауза той, като го погледна право в очите — Економу е дал някакъв знак, че могат да се научат и други неща за тая Оана, неща, които биха заинтересували лично другарката Фогел?

Фаръма сведе поглед.

— Какви неща? Какви неща биха заинтересували другарката Фогел от една толкова стара история, в която тя не повярва и дори се усъмни, че съм я измислил?

— Откъде знаете, че не е повярвала?

— Каза ми го лично тя, тая вечер, или по-точно миналата нощ, когато за последен път бях при нея…

— Но кога ви призна, че не вярва? Преди или след като я потърсиха по телефона.

Фаръма пребледня и смачка цигарата си в пепелника.

— След — прошепна той. — След като говори по телефона.

Двамата се спогледаха.

— Явно след. Но дотогава не даде никакъв знак, че се съмнява в истинността на историята. И тъкмо това искаме да узнаем: защо, след като Економу чу историята на Оана, си помисли, че някои неща или може би само едно нещо във връзка с тази история би предизвикало интереса лично на другарката Фогел? Или за да бъда по-точен: моля ви, опитайте се да си спомните дали когато разказвахте на Економу за патилата на Оана, му казахте и за нейната сватба в манастира Пасеря? С две думи, предадохте ли му съня на Оана, съня, за който тя разказа тогава, в манастира Пасеря?

Фаръма се хвана за слепоочията и известно време стоя неподвижен.

— Доколкото си спомням — прошепна той, — на господин Економу успях да разкажа само за най-младите години на Оана и за историите й с Дофтора, когато заедно със своите приятели тя го придружаваше при пътуванията му из градовете на Мунтения.

— Значи — прекъсна го мъжът с тъмните очила, отваряйки папката — случките от 1916.

— Точно така. Лятото на 1916, преди Румъния да влезе във войната.

— Всъщност неща, които не ни интересуват. Да, излишно е да се занимаваме с тях. Нека да се върнем на сватбата на Оана. Можете ли да ни опишете сега реакцията на другарката Фогел, когато слушаше за сватбата? Фаръма се усмихна.

— Всичко, което мога да ви кажа, е, че за мое съжаление не успях да разкажа на другарката министър за тази невероятна сватба, въпреки че тя неведнъж ме помоли, да, дори настоя. Не защото аз не исках да разкажа за сватбата. Но както вече казах, и то много пъти, не само на другарката министър Фогел, за да се разбере какво означава сватбата на Оана лично за нея и за всички нейни приятели, трябваше първо да се знае какво се е случило, по-отдавна, сто години назад и дори преди повече от двеста.