Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

— Тя убива по два начина, нали? Чрез мехлема и чрез куклите?

— Да, посредством мехлема и куклите.

— Колко човека е убила с мехлема в Ню Йорк?

Момичето не ми отговори направо. То каза:

— Откакто сме тук, изработи четиринадесет кукли.

Значи имаше и други случаи, които не ми бяха известни! Попитах я:

— А колко души погубиха куклите?

— Двадесет.

Рикори изруга и аз му метнах предупредителен поглед.

Той се наведе напред, пребледнял и напрегнат; Маккан беше спрял да дъвче.

— Как прави куклите?

— Не знам.

— Известна ли ти е рецептата на мехлема?

— Не. Тя го приготвя тайно.

— Кое е това, което раздвижва куклите?

— Искате да кажете, което ги съживява?

— Да.

— Нещо от света на мъртвите!

Чух как Рикори изпсува отново. Казах:

— Щом не знаеш как се изработват куклите, сигурно знаеш поне какво е необходимо, за да оживеят?

Тя не отговори.

— Трябва да ми отвърнеш. Трябва да ми се подчиниш. Говори!

— Вашият въпрос не е достатъчно ясен — промълви след кратко колебание тя. — Казах ви, че нещо от света на мъртвите ги съживява. Какво още искате да знаете?

— Започни от момента, в който човекът, който позира за кукла, се среща за първи път с мадам Мандилип и продължи до последния етап, когато куклата оживява.

Момичето заговори бавно:

— Тя казва, че човекът трябва да дойде при нея без принуждение, по собствена воля. Трябва сам да изяви желание тя да направи кукла от него. Няма значение, че той не знае за какво точно дава съгласието си. Тя трябва веднага да започне първия модел. Преди да завърши окончателно втория — куклата, която ще оживее — трябва да намери възможност да приложи мехлема. Тя твърди, че този мехлем освобождава един от жителите на мозъка, който идва при нея и тя му помага да се всели в куклата. Според нея той не е единственият обитател на мозъка, но останалите не я интересуват. И не прави кукли от всички, които я посещават. Нямам представа как разпознава онези, които й вършат работа. Очевидно у тях има нещо, което я подтиква да ги избере. В момента, когато завърши и втория модел, този, който й е позирал, започва да умира. Щом той издъхне — куклата оживява. Тя й се подчинява напълно — те всичките й се подчиняват… — Момичето направи пауза, после добави замислено: — С изключение на една…

— Коя е тя?

— Била е ваша медицинска сестра. И не иска да й служи. Леля ми… я измъчва, наказва я… и въпреки това не може да я контролира. Миналата нощ донесох тук малката медицинска сестра заедно с още една кукла, за да убият мъжа, когото леля ми… прокле. Медицинската сестра се сби с другата кукла и спаси мъжа. Това е нещо, което леля ми не може да разбере… то я озадачава… а на мен ми дава… надежда! — Гласът й се изгуби. После тя внезапно изрече енергично: — Трябва да побързате. Време е да се прибирам с куклите. Тя скоро ще започне да ме търси. Налага се да вървя… иначе тя ще дойде за мен… и ако ме намери тук… ще ме убие…

— Ти донесе куклите, за да ме погубят, нали? — попитах аз.

— Разбира се.

— Къде са те сега?

— Вашите хора ме хванаха, преди те да стигнат до мен. Ще се приберат… вкъщи. Куклите пътуват бързо, когато е необходимо. Само че им е по-трудно без мен… това е всичко… но ще се върнат при нея…

— Защо убиват куклите?

— За… да… й доставят удоволствие.

— Ами връвта с възлите, каква е нейната роля?

— Не знам. Но тя казва… — И в този момент, внезапно, отчаяно, като уплашено дете, момичето прошепна: — Тя ме търси! Очите й ме дирят… ръцете й опипват… тя ме вижда! О, скрийте ме от нея… бързо…

— Спи дълбоко! — троснах се аз. — По-дълбоко, потъни в още по-дълбок сън. Сега тя не може да те намери, ти си скрита от нея!

— Аз съм потънала в дълбок сън — повтори момичето. — Тя ме изгуби. Аз съм скрита. Но тя се навърта наоколо… продължава да ме търси…

Рикори и Маккан бяха скочили от столовете си и стояха прави до мен.

— Вие вярвате ли, че вещицата я търси? — потила Рикори.

— Не — отговорих аз. — Но страхът на момичето не е за чудене. Тя е била под контрола на мадам Мандилип толкова дълго и цялостно, че реакцията й е напълно естествена. Може да е резултат от чуждото внушение или пък нейното собствено подсъзнание е влязло във вътрешен спор… тя е нарушила дадените й команди… била е заплашена с наказание, ако се опита…

Момичето изпищя, агонизирайки от страх:

— Тя ме вижда! Тя ме откри! Ръцете й се протягат към мен!

— Спи! Спи още по-дълбоко! Тя не може да те нарани. Ето, отново те загуби!