Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

Кукла-банкер! Кукла-акробат!

Куклите носеха образите на двама от тези, които бяха умрели от неизвестната смърт!

Куклата-банкер слезе гордо от перваза. Беше изтупана в изрядно вечерно облекло — фрак и риза с колосана яка. Абсолютно изискан външен вид. Обърна се и с достойнство протегна ръка към прозореца. Там вече стоеше трета кукла — на жена, приблизително на годините на куклата-банкер, натъкмена като нея в официален вечерен тоалет.

Старата мома!

Новата кукла предвзето пое подадената ръка и скочи леко на пода.

През прозореца се прехвърли четвърта кукла, облечена от главата до петите в прилепнало по тялото й трико. Рипна, литна във въздуха и се приземи до куклата-акробат.

Изгледа ме веселяшки и се поклони.

Четирите кукли замаршируваха към мен — отпред крачеха акробатите, зад тях бавно и важно се носеха куклата-стара мома и куклата-банкер, хванати под ръка.

Бяха гротескни и фантастични — да, но не и смешни. Пазил Господ от такава комедия! И да имаше нещо шегаджийско в тяхното поведение, то беше от такова естество, на каквото само дявол би се зарадвал.

Отчаяно ми мина през ума: „Брейл е точно зад вратата! Ако можех да извикам…“

Четирите кукли спряха и като че ли започнаха да се съвещават. Акробатите направиха по един пирует и посегнаха зад гърбовете си. Извадиха от скритите кании кинжалите-игли. В ръцете на куклата-банкер и куклата-стара мома се появиха същите оръжия. Насочиха ги към мен като саби.

После подновиха марша си към леглото ми…

Червените очи на втората кукла-акробат — изпълнителят на трапец, вече разбрах, че това беше той — забелязаха полилея. Той се спря и започна да го изучава. Посочи го, прибра кинжала си в канията, коленичи и ръцете му образуваха „столче“. Първата кукла кимна, после се изопна, измервайки височината на полилея от пода и преценявайки най-удобния подход към него. Втората кукла посочи към лавицата над камината и двете сръчно се изкатериха там. Възрастната двойка ги гледаше, силно заинтересована, без да прибира кинжалите си обратно в ножниците.

Куклата-акробат се наведе, а куклата-изпълнител на трапец стъпи с малкото си краче на преплетените й в „столче“ длани. Първата рязко се изправи и втората прелетя през пространството между лавицата и полилея, хвана се за един от кристалните кръгове и се залюля. Втората също скочи и висна на полилея до другарчето си.

Тежкият стар полилей потрепери и се люшна. По пода се посипаха десетки кристални висулки и трясъкът им отекна като експлозия в мъртвешката тишина.

Чух как Брейл се затича към вратата. Блъсна я и застана на прага. Аз го виждах добре в зеленото сияние, но знаех, че за него стаята беше потопена в пълен мрак.

— Лоуел! — извика той. — Какво се случи? Включете лампите!

Опитах се да кресна, за да го предупредя. Напразно!

Той тръгна пипнешком напред, заобикаляйки леглото, за да стигне ключа за лампата. И тогава забеляза куклите. Закова се на място, точно под полилея.

И точно в този момент куклата-акробат над него увисна на една ръка, извади кинжала от канията си, хвърли се на раменете му и заби свирепо острието в гърлото му!

Брейл изпищя — само веднъж. Писъкът премина в ужасно гъргорене…

Видях как разклатеният полилей се откъсна от старите си крепежи. Рухна върху Брейл и куклата-демон, която прерязваше гърлото му, с грохот, който разтърси цялата къща.

Зеленото сияние се стопи. В стаята се разнесе шумолене, като че ли се разбягаха големи плъхове.

Парализата ми тутакси премина. Метнах ръка към ключа за осветлението, запалих лампите — и скочих от леглото.

Мъничките фигурки драскаха нагоре към перваза на прозореца и го прехвърляха. Видях на вратата Рикори и неговите телохранители, застанали от двете му страни. Пукаха по прозореца с пистолети със заглушители.

Наведох се над Брейл. Беше мъртъв. Полилеят се беше стоварил върху него, пръсвайки черепа му. Но…

Брейл беше умрял преди още полилеят да падне… Гърлото му беше прерязано, сънната артерия — разкъсана.

Куклата, която го беше убила, беше изчезнала!

Изправих се и казах с горчивина:

— Вие бяхте прав, Рикори. Нейните слуги са по-чевръсти от вашите.

Той не отговори. Гледаше Брейл с очи, пълни със съжаление.

— Ако всичките ви хора изпълняват обещанията си като Маккан, истинско чудо е, че все още сте жив — рекох аз.

— Колкото до Маккан — Рикори извърна мрачния си поглед към мен, — той е и лоялен, и разсъдлив. Няма да го обвиня, преди да съм го изслушал. А вие, доктор Лоуел, трябва да знаете, че ако бяхте малко по-откровен тази вечер, доктор Брейл нямаше да е мъртъв.