Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

— Маккан, в целия свят няма нищо по-злокобно от тази жена. В никакъв случай не позволявай на момичето отново да ти се изплъзне. Как мислиш, дали е усетила, че сте я забелязали нощес?

— Едва ли.

— Увеличи наблюдателите както отпред, така и зад магазина. Направи го явно, тъй че и двете непременно да го разберат. Ще си помислят — освен ако момичето не се досеща, че е следено — че все още не знаем за другия излаз. Ще решат, че са ни заблудили и затова дебнем само около магазина. Дръж готови коли на двата края на улицата, а също и до онзи гараж. Внимавай да не събудиш подозренията им. Ако момичето се появи, последвай я… — поколебах се какво още да добавя.

— И после какво? — попита Маккан.

— Искам да я пипнете… да я отвлечете — няма значение как ще го наречеш. И всичко да бъде извършено безупречно. Разчитам на вас. Ти по-добре от мене знаеш как се организират тези клопки. Трябва да го сторите бързо и безшумно, но не твърде близо до магазина, а колкото е възможно по-далече. Запушеше й устата, завържете я, ако трябва. Само я хванете. После претърсете колата основно. Доведете момичето в моя дом — заедно с всичко, което намерите у нея. Разбра ли ме?

— Ще направя всичко, което е необходимо, за да я пипнем — каза той. — Смятате да я подложите на специална обработка, така ли?

— Да. И още нещо. Искам да видя как ще реагира мадам Мандилип. Трябва да я предизвикаме да предприеме действия, които биха ни позволили да я задържим на законно основание. Да я подложим на ударите на закона. Тя може да има колкото си ще невидими слуги, но моето намерение е да я лиша от видимата й слугиня. Това може да извади на бял свят другите. Или най-малкото ще я омаломощи.

Той ме изгледа с интерес.

— Май здравата ви е наредила, докторе.

— Да, така е — отговорих троснато.

След кратко мълчание Маккан се осмели да попита:

— Имате ли намерение да разправите на шефа всичко това?

— Може би да, може би не. Зависи от състоянието му. Защо?

— Ами ако ще трябва да организираме нещо като отвличане, той би трябвало да знае.

— Маккан — срязах го аз, — предадох ти заръката на Рикори да се подчиняваш безпрекословно на моите заповеди така, сякаш са негови. Дадох ти нарежданията си — поемай цялата отговорност за изпълнението им.

— Окей — отговори той, но аз виждах, че още го гризяха съмнения.

Ако Рикори се бе възстановил, нямаше никаква причина да не му кажа какво се беше случило по време на срещата ми с мадам Мандилип. Обаче с Брейл нещата стояха по-различно. Подозирах с основание съществуването на нежна привързаност между него и Уолтърс и не можех да му разкажа за разпънатата на кръст кукла — а дори и в този момент не мислех за нея като за кукла, а като за Уолтърс, разпъната на кръст. Знаех, че не ще мога да го удържа. Той щеше да се нахвърли веднага върху майсторката на кукли, а аз не исках това да стане.

Отгоре на всичко изпитвах явно нежелание да опиша на Рикори моето посещение с подробности. Същото важеше и по отношение на Брейл, и то не само заради куклата Уолтърс. Но защо ли имах аналогични задръжки и спрямо Маккан? Отдадох ги на нараненото си честолюбие, което очевидно ме предпазваше от прекалена бъбривост.

Спряхме пред дома ми. Беше почти шест часът. Преди да сляза от колата, повторих разпорежданията си.

— Разбрано, докторе — кимна Маккан. — Ако излезе, ще я пипнем.

Вкъщи намерих бележка, оставена ми от Брейл. Пишеше ми, че ще се върне да ме види чак след вечеря. Това ме зарадва. Боях се от разпита, на който можеше да ме подложи. Осведомиха ме, че Рикори спи и че възстановява силите си с нечувана бързина. Наредих на сестрата да му каже, когато се събуди, че ще го посетя след като се навечерям. После полегнах да си почина за половин час.

Не можах да заспя — щом задремех, пред мен изникваше лицето на майсторката на кукли и това веднага ме разбуждаше.

Станах в седем и се навечерях обилно, като изпих нарочно два пъти повече вино, отколкото си позволявам обикновено, а след това — и чаша силно кафе. Когато се вдигнах от масата, се почувствах по-добре — със свеж ум и господар на собственото си аз. Или поне така ми се струваше. Бях решил да уведомя Рикори за заповедта, която бях дал на Маккан за отвличането на момичето. Знаех, че това неминуемо ще доведе до кратък разпит за посещението ми в кукления магазин, но аз си бях подготвил историята, която смятах да му разправя…

Изведнъж осъзнах смаян, че тази история е всичко, което мога да разправя! Не бях в състояние да споделя с никого онези части, които бях махнал от нея, дори и да исках да го сторя. И че това се дължеше на постхипнотичното внушение на майсторката на кукли, която беше наложила своите забрани върху моята воля; същите тези забрани, които ме бяха направили безпомощен, бяха ме накарали да измарширувам през магазина й като робот и ме бяха отблъснали от вратата й, когато се опитах да вляза вътре отново!