Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

След това, към единадесет през нощта, едно от току-що застъпилите на пост момчета пристигнало с много кофти новина. Твърдяло, че вървяло по Бродуей, когато иззад един ъгъл изскочила кола. Купе. На волана било момичето. Не можел да сбърка, защото я бил виждал вече в магазина. Тя духнала по Бродуей, а той разбрал, че никой не я следи и се огледал за такси. За зла участ, наоколо нямало никакви коли — дори някоя паркирана, която да задигне. Върнал се при другите и ги попитал каква е тая работа. И пак никой не бил усетил кога е излязло момичето.

Взех две момчета и претърсихме квартала, за да открием къде прибира колата. До четири обикаляхме безуспешно и тогава една от „опашките“ — т.е. от момчетата, които бях пуснал по петите й, дойде и докладва, че към три я зърнал — според него била тя — да излиза от съседната уличка, отдалечавайки се от магазина. Носела два големи куфара, но май изобщо не й тежали, защото крачела твърде бързо. Той хукнал подире й, но я изгубил за миг от погледа си и тя изчезнала. Започнал да търси, но не намерил нито следа от нея. Било доста тъмно, той опитал всички входни врати наоколо, но те били заключени, по дворовете също не се мяркал никой. Така че се отказал от издирването си и се върнал при нас.

Аз също отидох да проверя мястото. То е зад ъгъла, веднага след улицата с кукления магазин. Наоколо има предимно дюкянчета и складове, почти не живеят хора. Къщите са стари. И все пак не можех да разбера как момичето се промъква оттук до кукления магазин. Реших, че моят човек сигурно е сбъркал. Съгледал е друго момиче или просто се е заблудил, че я е забелязал. Направихме подробен оглед и най-сетне попаднахме на едно подходящо кътче, където би могла да се скрие кола. Разбихме без особени усилия вратата. Вътре действително имаше кола, купе, с все още топъл двигател. Значи беше там съвсем отскоро. Освен това според опашкаря колата бе същата марка като онази, зад волана на която бе видял мацката.

Заключихме гаража и се върнахме при другите. Останах да наблюдавам магазина заедно с момчетата до разсъмване. Никаква лампа не светна. Обаче в осем вътре се появи момичето и го отвори!

— Само че ние все още не разполагаме с достатъчно убедително доказателство, че момичето наистина е излизало — прекъснах го аз. — Онова девойче, което е видял твоят човек, може изобщо да не е било същото.

Той ме изгледа със съжаление.

— Та тя се е изнизала следобед без хората ми изобщо да я усетят, не е ли така! Колко му е да направи същото и през нощта? Момчето я е видяло да кара колата, която сетне намерихме там, където младата вещица е изчезнала от погледа на „опашката“.

Замислих се. Нямаше причини да не вярвам на Маккан. А и това зловещо съвпадение на времето!

— Часът, когато е била навън следобед, съвпада с часа, в който куклата е била оставена у семейство Гилмор. Времето през нощта, когато момичето отново е излязло, съвпада с времето на нападението върху Рикори и със смъртта на Джон Гилмор.

— Улучихте десетката, докторе! — възторгна се Маккан. — Тя излиза, оставя куклата у Гилмор и се прибира. През нощта пак се измъква и пуска куклите да пречукат шефа. Изчаква ги да скочат обратно. После се връща и прибира онази кукла, която е у Моли. И след това драсва към къщи. Куклите са в куфарите, които носи.

Не можах да скрия раздразнението си от нелепицата, в която бях попаднал.

— Да, и според теб тя се е измъкнала от къщата през комина, яхнала метла — изтърсих саркастично.

— Не — отговори той сериозно. — Тези къщи са стари и предполагам, че има някоя дупка или подземен проход, през който незабелязано се прокрадва. Както и да е, сега хората ми наблюдават и улицата, и колата, и тя няма да може да ни изиграе пак този номер. — И добави намусено: — Между другото, ако й се наложи, тая спокойно може да яхне метла.

— Маккан — рекох внезапно аз, — възнамерявам да отида и да си поговоря с тази мадам Мандилип. Би ли дошъл с мен?

— Докторе, аз ще съм плътно до вас. С показалци върху спусъците на пистолетите — отговори той.

— Не, аз сам ще се видя с нея. От теб искам бдително да наблюдаваш отвън.

Това не му хареса и той започна да спори, но накрая неохотно се съгласи.

Позвъних в кабинета си. Разговарях с Брейл и научих, че Рикори се възстановява със забележителна бързина. Помолих Брейл да поеме работните ми дела до края на деня, като измислих, че трябва да участвам в някакъв консулт, за да оправдая пред него молбата си. Поисках да ме свържат със стаята на Рикори и наредих на сестрата да му предаде, че Маккан е с мен и че ние двамата отиваме да проведем разследване на едно определено място, че ще го информирам за резултатите като се върна и че ако не възразява, бих желал Маккан да остане с мен през целия следобед.