Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

— Ами, разбира се, че я няма, Моли. Аз я пуснах по сметопровода в боклука. След всичко, което ми разказа, реших че е най-добре повече да не я виждаш.

— Къде я намери? — попита тя рязко. — Знаеш ли колко я търсих!

— Изглежда не си гледала много внимателно, защото си била разтревожена — отговори той. — Беше в коша на детето, цялата омотана със завивките. И беше счупена. Явно детето я е затиснало насън.

— Сигурно Моли я е изритала — колебливо каза тя. — Не си спомням дали я търсих там…

Не исках тя да ни заподозре, че сме се наговорили, и затова рекох укоризнено:

— Маккан, не е трябвало да хвърляш куклата. Ако я беше показал на госпожа Гилмор, тя веднага би разбрала, че е сънувала и това щеше да й спести част от притесненията.

— Е, хайде сега, аз да не съм лекар. — Гласът му прозвуча унило. — Сторих го с добри намерения.

— Върви долу и виж дали можеш да я откриеш — наредих му безочливо. Той ме погледна изненадано и аз кимнах подканящо към вратата. Разчитах на досетливостта му. Маккан излезе. Върна се след няколко минути и съобщи с печален глас:

— Преди четвърт час са вдигнали боклука. И куклата заедно с него. Ето на какво попаднах обаче. — Той показа десетина миниатюрни книги, пристегнати с малък ремък. — Не са ли това книжките, които куклата в съня ти е запокитила нанякъде?

Моли се отдръпна и потрепери.

— Да — прошепна тя. — Моля те, Дан, махни ги! Не искам да ги виждам.

Той ме изгледа победоносно.

— Докторе, май че постъпих правилно, като изхвърлих куклата.

— Така или иначе, след като госпожа Гилмор вече се увери, че е сънувала кошмар, всичко е наред. Хайде — аз взех ръцете й в своите, — ще ви предпиша нещо успокоително. И ви моля веднага да напуснете този дом. Съберете в една чанта всичко необходимо за седмица-две и се махнете оттук заедно с малката Моли. Притеснява ме напредналата ви бременност и невръстният живот, който предстои да се появи. Аз ще уредя формалностите, а Маккан ще се заеме с останалото. Но държа непременно да идете някъде другаде. Ще го направите ли?

Изпитах истинско облекчение, когато видях как и двете с готовност се съгласиха. След мъчителна раздяла с тялото на покойника Моли и детето бързо заминаха с Маккан при някакви роднини. Детето искаше да вземе със себе си и куклите, но аз не позволих, макар че рискувах отново да предизвикам подозренията на майката. В новото им убежище не биваше да има нищо от продукцията на мадам Мандилип. Маккан ме подкрепи и куклите останаха в квартирата.

Извиках един погребален агент, когото познавах. Направих последен преглед на тялото. Бях сигурен, че никой няма да забележи миниатюрната дупчица. Не се опасявах от аутопсия, тъй като никой нямаше да се усъмни в моята диагноза за причината на смъртта. Когато погребалният агент пристигна, аз му обясних отсъствието на съпругата — напреднала бременност, поради която съм й наредил незабавно да се премести. Изложих мрачно медицинското си заключение за кончината на покойника, спомняйки си диагнозата на лекаря на банкера и собственото си негативно отношение към нея.

Изнесоха тялото и аз зачаках завръщането на Маккан. Опитвах се да се ориентирам в цялата тази фантасмагория, в която бях затънал. Стараех се да освободя съзнанието си от всички предразсъдъци, от всички предварително оформени представи за това кое е възможно и кое — не. Започнах с допускането, че мадам Мандилип може наистина да притежава някакви познания, неизвестни на съвременната наука. Не бих ги нарекъл магьосничество или окултизъм. Тези думи не означават нищо, тъй като са се използвали в продължение на векове за означаване на напълно естествени природни явления, обяснението на които е било недостъпно за невежите умове. До неотдавна например запалването на кибритена клечка се е възприемало като „магия“ от много туземни племена.

Не, мадам Мандилип не беше „вещица“, за каквато я считаше Рикори. Тя владееше някаква неизвестна наука и в това нямаше никакво съмнение.

Като всяка наука, и тази се управляваше от определени закони — независимо че ние не знаехме какво представляваха те. Дори действията на майсторката на кукли да се разминаваха с разбирането ми за характера на причинно-следствените връзки, все пак те не можеха да не се подчиняват на свои собствени, вътрешни закони за причина и следствие. Нямаше нищо свръхестествено в тях — просто аз се намирах в положението на туземците, които се чудеха защо пламва кибритената клечка. Предполагах, че съм проумял досега нещичко от тези закони и от техниката на тази жена — използвам думата „техника“, обозначаваща съвкупността от детайли, прилагана при механичното изпълнение на всяко изкуство. Връвта с възлите — така наречената „стълба на вещицата“ — очевидно играеше основна роля в манипулацията на куклите. Една такава връв е била пъхната в джоба на Рикори преди първото покушение срещу него. Открих друга до леглото му след тревожните събития миналата нощ. Бях заспал, държейки една от тези върви — и бях направил опит да убия пациента си! Трета връв бе съпровождала куклата, която бе пронизала Джон Гилмор в тила.