Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

Значи беше съвсем ясно, че връвта с възлите е част от формулата за контролиране деянията на куклите.

На това се противопоставяше фактът, че разхождащият се пиян минувач не може да е носил у себе си някоя от „стълбите“, когато е бил нападнат от куклата Питърс.

Възможно беше обаче връвта да е свързана с първоначалното раздвижване на куклите; навярно щом веднъж бъдат приведени в действие, те остават в това състояние за неопределено дълъг срок.

Налице бяха доказателства за фиксирана формула при изработването на куклите. Първо, започва се с доброволното съгласие на жертвата да позира за модел на куклата; второ — раняването дава възможност да се приложи мехлемът, причиняващ неизвестната смърт; трето — куклата задължително трябва да е точно копие на жертвата. А почти съвпадащите симптоми на смъртта доказваха, че причинителят й е един и същ.

Но каква бе връзката на тези смъртни случаи с одухотворяването на куклите? Дали куклите действително бяха необходима част от операцията?

Майсторката на кукли можеше и да вярва в това — а според мен тя беше абсолютно убедена в него.

Но не и аз.

Бях съгласен, че куклата, намушкала Рикори, е била изработена така, че да прилича на Питърс; че куклата „медицинска сестра“, която пазачите са видели на перваза на прозореца, може да е била онази, за която е позирала Уолтърс; че куклата, забола иглата в мозъка на Гилмор, вероятно е носела образа на малката Анита, единадесетгодишната ученичка.

Но това, че нещо от Питърс, Уолтърс и Анита се е вселило в тези кукли… че след смъртта им есенцията на тяхната виталност, техните умове, техните „души“ е била изсмукана и видоизменена под някаква зла форма, вложена в тези кукли с телени скелети… не, срещу това се опълчваше целият ми разум. Не можех да заставя съзнанието си да приеме такова предположение.

Анализът ми бе прекъснат от пристигането на Маккан, който лаконично обобщи:

— Е, уредихме всичко.

— Маккан — попитах го аз, — да не би случайно да е вярно? Че си намерил куклата?

— Не, докторе. Куклата наистина беше офейкала.

— А къде бяха малките книги?

— Точно там, където според Моли ги била метнала куклата — на тоалетната й масичка. Скрих ги, когато тя ми разправи какво се е случило. Не ги беше забелязала. Имах някакво предчувствие за вашата версия и то излезе оправдано, нали?

— И все пак ме постави в затруднено положение. Не знам какво щяхме да отговорим, ако ни беше попитала за връвта с възлите.

— Връвта с възлите, изглежда, не й е направила кой знае какво впечатление. — Той се поколеба за момент. — Но аз мисля, че тя означава дяволски много, докторе. Струва ми се, че ако не бях извел Моли на разходка, ако Джон случайно не беше вкъщи и ако Моли беше отворила кутията вместо него… сега тя щеше да е мъртва.

И в моята глава се въртеше същата догадка.

— Искаш да кажеш, че…

— Именно. Куклите нападат този, у когото е връвта с възлите — заяви намръщено той.

— Но за какво му е на някого да убива Моли?

— Може би този някой смята, че тя знае твърде много. Отдавна се каня да ви кажа нещо. На онази вещица Мандилип й е добре известно, че я следим!

— Е, значи нейните наблюдатели са по-добри от нашите — казах аз, имитирайки стила на Рикори; след това разправих на Маккан за второто нападение през нощта и защо съм го търсил.

— А това — заяви той, щом свърших, — още веднъж доказва, че вещицата Мандилип е прекрасно осведомена кой извършва наблюдение над нея. Тя се е опитала да очисти и шефа, и Моли. Сега ще се нахвърли върху нас двамата, докторе.

— Куклите се съпровождат от някого — казах аз. — Отзовава ги музикален звук. Те не се разтварят във въздуха. Отговарят на сигнала и после… се ориентират към този, който свири. Вероятно някой е извел куклите от магазина и ги е насочил. Логично е да се предположи, че го е сторила едната от двете жени. Как са успели марионетките да се измъкнат невидими покрай твоите съгледвачи?

— Не знам. — Изпитото му лице придоби тревожен вид. — Това е работа на момичето с бялото лице — рибешкия корем. Нека да ви кажа какво установих, докторе. След като излязох вчера от вас, отидох право там, за да проверя имат ли момчетата някакви новини. Научих доста любопитни неща. Казаха ми, че към четири часа момичето влязло в задната стая, а на тезгяха дошла старата. Това не събудило у тях никакви подозрения. Само че към седем видели как отдолу по улицата се задава… познайте кой? Момичето! Вдигнали голяма пара на момчетата, които наглеждат задния изход на магазина. Но те не я били видели да излиза и прехвърлили топката на момчетата отпред.