Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

Изгледах го изпитателно. Погледът му беше непроницаем. Върнах се в кабинета си, потънал в размисли. Какво знаеше Рикори?

В единадесет часа Маккан ми се обади по телефона. Толкова се зарадвах, когато чух гласа му, че чак се разсърдих.

— По дяволите, къде беше досега… — започнах аз.

— Вижте какво, докторе. Намирам се в дома на Моли, сестрата на Питърс — прекъсна ме той. — Елате веднага.

Безапелационното му искане породи негодувание у мен.

— Не сега — отговорих аз. — Имам приемни часове. Ще се освободя чак в два следобед.

— Не можете ли да се измъкнете? Случи се нещо. Просто не знам какво да правя! — В гласа му се долавяше отчаяние.

— Какво се е случило?

— Не мога да ви кажа по телефона… — После го чух да говори с по-спокоен, дори нежен глас: — По-тихо, Моли. Плачът няма да помогне! — И пак към мен: — Ей, докторе, елате възможно най-бързо. Чакам ви. Запишете адреса. — Продиктува ми го и отново смени тона: — Стига, Моли! Няма да те оставя сама.

Сетне рязко затвори телефона. Върнах се в креслото си. Бях разтревожен. Той дори не ме попита за Рикори, а това само по себе си беше смущаващо. Дали Моли не беше научила за смъртта на брат си и не беше припаднала? Спомних си как Рикори ми каза, че скоро щяла да става майка. Не, усещах, че паниката на Маккан се дължи на нещо повече от това. Започна да ме обзема все по-силно безпокойство. Прегледах списъка на приемните си часове. Нямаше особено важни пациенти. Внезапно взех решение и казах на секретарката ми да им се обади и да отложи срещите. Наредих да ми докарат колата и назовах адреса, който ми бе дал Маккан.

Той ме посрещна на прага. Бузите му бяха хлътнали, очите му блуждаеха. Пусна ме да вляза, без да промълви нито дума, и ме преведе по коридора. Минах покрай някаква отворена врата и видях една жена, прегърнала ридаещо дете. Маккан ме заведе в спалнята и ми посочи леглото, на което лежеше мъж, завит до шията. Приближих се до него и го пипнах. Беше мъртъв. Беше умрял преди много часове.

— Съпругът на Моли — каза Маккан. — Огледайте го, както сторихте с шефа.

Изпитах изключително неприятното усещане, че се намирам върху гигантско грънчарско колело, въртяно от нечия неумолима ръка — от Питърс към Уолтърс, после към Рикори, сега пък този труп пред мен… дали колелото ще спре дотук?

Разсъблякох мъртвеца. Извадих от чантата си лупа и сонди. Проучих тялото сантиметър по сантиметър, започвайки от областта на сърцето. Там нямаше никакви следи… нито където и да било другаде… Преобърнах тялото.

Веднага забелязах в основата на черепа миниатюрна дупчица.

Взех една фина сонда и я вкарах. Действах много внимателно. Сондата — отново усетих как всичко се върти в дяволски кръг — потъна с лекота в дупчицата.

Очевидно нещо подобно на дълга тънка игла е било забито в това жизненоважно място — точно там, където гръбначният нерв се свързва с мозъка. Случайно — а може би иглата е била завъртяна нарочно, за да прекъсне нервните пътища — е настъпила парализа и почти мигновена смърт.

Изтеглих сондата и се обърнах към Маккан:

— Човекът е бил убит. Със същия вид оръжие, с което е бил нападнат Рикори. Но в случая онзи, който го е намушкал, се е справил по-успешно. Този мъж никога няма да се върне към живота — за разлика от Рикори.

— Така ли? — попита язвително Маккан. — Аз и Пол бяхме единствените в колата при Рикори. А единствените, които са били с този мъж, докторе, са съпругата и детенцето му. Може би ще кажете, че те са го ликвидирали — както смятахте, че ние сме очистили шефа?

— Маккан, какво ти е известно по този случай? И как така си се озовал тук… толкова своевременно?

Той ми отговори спокойно:

— Не бях в тази къща, когато е бил убит, ако намеквате за това. Ако искате да знаете кога е станало, ще ви кажа — в два часа през нощта. Моли ми се обади по телефона преди час и аз веднага пристигнах.

— Провървяло й е в това отношение — казах сухо аз. — Хората на Рикори се опитват да те намерят от един часа през нощта.

— Знам. Но тъкмо се канех да дойда при вас, когато Моли ми се обади. А ако се интересувате какво съм правил през цялата нощ — ще ви кажа. Работех по поставената задача. Опитвах се да открия къде крие автомобила си племенницата на онази дяволица. И разбрах — но твърде късно.

— Ами хората, които трябваше да я следят?

— Вижте какво, докторе, защо първо не поговорите с Моли? — прекъсна ме той. — Боя се за нея. Крепи я само това, че наистина се появихте, след всичко, което й разправих за вас.