Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

— Но сте зърнали съществата на прозореца. На какво приличаха? — попитах аз.

— Джак, ти му кажи.

— На кукли!

По гърба ми премина ледена тръпка. Очаквах този отговор — и се боях от него. През прозореца! Спомних си как трепереше лозницата, когато се бях хванал за нея! Мъжът, който преди малко бе затворил вратата, ме погледна и зяпна от изненада.

— Боже Господи, Джак! — възкликна задавено той. — Повярва ни!

— Що за кукли бяха? — с усилие проговорих аз.

Бодигардът при прозореца ми отвърна по-уверено:

— Едната не можахме да разгледаме добре. Другата приличаше на една от вашите медицински сестри, но сякаш беше смалена до три педи!

Една от моите сестри… Уолтърс… Усетих как краката ми се подкосиха и се отпуснах на ръба на леглото на Рикори.

Нещо бяло на пода привлече вниманието ми. Загледах се тъпо в него, после се протегнах и го вдигнах.

Беше сестринско боне, малко копие на онези, които носят моите сестри. Направено така, че да пасва на главата на шестдесетсантиметрова кукла…

На същото място имаше и още нещо. Взех го.

Беше връв от коса, на възли… светлопепелява коса… с девет сложни възела, разположени на неравни разстояния…

Бил ме гледаше с нарастваща тревога.

— Да извикам ли някой от вашите хора, докторе?

— Опитай се да се свържеш с Маккан — посъветвах го аз и се обърнах към втория телохранител: — Затвори прозорците, пусни резетата и дръпни пердетата. После заключи вратата.

Бил започна да върти телефона. Набутах бонето и връвта с възлите в джоба си и отидох при сестрата. Тя бързо се възстановяваше и след една-две минути се освести напълно. Отначало мътният й поглед блуждаеше напосоки, после обгърна осветената стая и двамата мъже, озадачението й прерасна в паника и тя скочи.

— Не ви видях да влизате! Дали съм заспала… какво стана? — Тя посегна уплашено към гърлото си.

— Искрено се надявам вие да ни кажете — изрекох меко аз.

Тя се втренчи в мен с неразбиращ поглед, после заекна смутено:

— Просто не знам… Беше съвсем тихо… Стори ми се, че нещо шава зад прозореца… след това се разля странна светлина… и после видях вас, надвесен над мен.

— Можете ли да си спомните какво имаше на прозореца? Дори най-дребната подробност, която сте забелязали, би могла да ни бъде от полза. Моля ви, опитайте се.

— Появи се нещо бяло — колебливо отговори тя. — То ме наблюдаваше… и тогава се разнесе някакъв особен аромат на цветя… Всъщност, това е всичко.

Бил затвори телефона.

— Работата се урежда, докторе. Вече търсят Маккан. А сега какво?

— Госпожице Батлър — обърнах се аз към сестрата, — ще ви освободя от дежурство за остатъка от нощта. Вървете да спите. И да знаете, че обезателно искам да се наспите. Предписвам ви… — и назовах лекарството.

— Ама нали не ми се сърдите? Нали не мислите, че съм проявила нехайство…

— Нито едното, нито другото — усмихнах й се аз и я потупах по рамото. — Просто е настъпил неочакван обрат в състоянието на пациента. И стига вече с въпросите. — Съпроводих я до вратата. — Направете точно както ви казах.

Затворих вратата и заключих след нея.

Седнах до Рикори. „Шокът, който е претърпял, независимо от какво естество е бил той, или ще го излекува, или ще го погуби“ — помислих навъсено. Докато го наблюдавах, по тялото му премина тремор 7 7 Треперене (лат.). — Б.пр. . Едната му ръка бавно се вдигна със свит юмрук. Устните му се раздвижиха. Заговори на италиански и при това толкова бързо, че не успях да разбера нито дума. Сетне ръката му падна. Станах от леглото. Парализата беше изчезнала. Той можеше да се движи и да говори. Но дали щеше да може да го прави, когато съзнанието му се възстановеше? Това щеше да се изясни през следващите няколко часа. Засега нямаше как да му помогна повече.

— Слушайте ме и попивайте всяка дума — обърнах се аз към двамата пазачи. — Независимо колко странни ще ви се видят указанията ми, вие сте длъжни да ги изпълните до най-малката подробност. От това зависи животът на Рикори. Нека единият от вас да седне тук отзад, до масата, а другият — до Рикори, при главата му, между него и мен. Ако аз заспя, а той дойде в съзнание, непременно ме събудете. Ако забележите някаква промяна в състоянието му — също ме събудете веднага. Ясно ли е?

— Окей — отвърнаха в един глас и двамата.

— Много добре. Сега най-важното. Трябва да ме наблюдавате с повишено внимание. Този който седи до мен, не бива да ме изпуска от очи. Ако тръгна към шефа ви при едно от следните три положения — да прислушам сърцето и дишането му, да повдигна клепачите му и да премеря температурата му — оставете ме да го направя. Имам предвид, ако продължава да е все в това състояние, в което е сега. Но ако след като се пробудя, се опитам да извърша нещо различно от изброените три действия — спрете ме. Ако се съпротивлявам, обездвижете ме — вържете ме и ми запушете устата… не, не ми запушвайте устата, а слушайте и запомняйте това, което ще изрека. После се обадете по телефона на доктор Брейл — ето номера му. — Написах го и им го дадох. — И гледайте да не ме повредите повече, отколкото е необходимо — допълних накрая аз и се засмях.