Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

Прегледах Рикори. Състоянието му удовлетворяваше по всички показатели. Заключих, че вторият шок е противодействал на остатъчните въздействия от първоначалния. Когато се събудеше, щеше да може да се движи и да говори. Съобщих тази успокоителна новина на пазачите. Личеше си, че умираха от желание да ми зададат цял куп въпроси, но аз не им позволих да ме запитат.

В осем часа се появи дневната сестра и много се изненада, като разбра, че Батлър спи, а аз съм заел нейното място. Не й дадох никакви обяснения, само казах, че охраната занапред ще пази вътре в стаята, вместо в коридора.

В осем и половина дойде Брейл, за да закусим и да узнае новостите. Изчаках да свърши със закуската и след това го осведомих за развоя на събитията. Премълчах обаче за малкото сестринско боне, както и за това, което ми се беше случило.

Реших да не споделям всичко с него поради някои предварително премислени от мен самия причини. Първо, ако Брейл видеше сестринската касинка, щеше да си направи съвсем крайни заключения. Имах силни съмнения, че е бил влюбен в Уолтърс и няма да се сдържи и ще хукне към майсторката на кукли. Твърдоглав по природа, при такива ситуации той беше прекалено силно податлив на внушения. За него това би било опасно, а неговите наблюдения и заключения бяха безценни за мен. Второ, ако научеше за моя малък снощен експеримент, несъмнено нямаше да ме изпуска повече от погледа си. Трето, всяка от тези две възможности с непредвидими последици можеше да провали собствената ми цел — да се видя с мадам Мандилип насаме (с изключение на Маккан, който щеше да наблюдава магазина отвън).

Не бих могъл да предвидя изхода от една такава среща. Но очевидно това беше единственият начин да запазя самоуважението си. Да призная, че това, което се случи, е работа на вещица, магьосничество, свръхестествено събитие, означаваше да се поддам на суеверие. Нищо не може да бъде свръхестествено. Ако нещо съществува, то трябва да спазва природните правила. Материалните тела са длъжни да се подчиняват на законите на материята. Ние може да не познаваме тези закони — но въпреки това те са факт. Ако мадам Мандилип притежава познания в областта на някаква неизвестна наука, то аз съм представител на призната наука и трябва да открия всичко възможно за първата. Особено след като вече бях изпитал нейното влияние върху себе си. Това, че бях успял да предвидя техниката й — ако това беше нейната техника, а не самовнушение от моя страна — ми вдъхваше увереност. Бях длъжен да се срещна с мадам Мандилип на всяка цена.

Оказа се, че днес е ден за консултации, така че можех да се измъкна чак след два часа. Помолих Брейл да поеме задълженията ми до края на деня. Към десет сестрата телефонира, че Рикори се е събудил, може да говори и настоява да ме види.

Когато влязох в стаята, той ми се усмихна. Хванах го за китката, за да му проверя пулса, а той каза:

— Доктор Лоуел, струва ми, че спасихте не само моя живот! Рикори ви поднася своята благодарност. Рикори никога няма да забрави колко ви е задължен!

Малко пищна формулировка, но напълно в неговия стил. Това показваше, че умът му функционира нормално и аз се успокоих.

— За нула време ще ви изправим на крака — потупах го аз по рамото, но той не обърна внимание на думите ми. Прошепна:

— Имаше ли още… смъртни случаи?

Чудех се дали имаше някакъв спомен от случката през нощта и му отговорих:

— Не. Но вие бяхте на края на силите си, когато Маккан ви доведе. Затова не искам да приказвате много днес. — И добавих уж нехайно: — Не, нищо особено не се е случвало. А, да — тази сутрин паднахте от постелята. Спомняте ли си?

Той хвърли поглед към охраната, после към мен и каза:

— Чувствам се слаб, много слаб. Трябва бързо да ми върнете силите.

— След два дни ще можете да сядате, Рикори.

— Трябва да стъпя на крака и да изляза навън за по-малко от два дни. Има една работа, която трябва да свърша. Тя не може да чака.

Не биваше да се вълнува, затова се отказах от намерението си да го попитам какво се е случило в колата и казах решително:

— Това зависи изцяло от вас. Но трябва да спазвате препоръките ми. Сега ще дам нареждания как да ви хранят. Освен това държа пазачите ви да останат в стаята.

— А твърдите, че нищо особено не се е случило?

— Просто искам нищо да не ви се случи. — Наведох се към него и рекох шепнешком: — Маккан е разположил хора около магазина на Мандилип. Тя не може да избяга никъде.

— Само че нейните слуги действат по-ефикасно от моите, доктор Лоуел! — отвърна той.