Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

— Тя самата ни ги дава — отвърна той. — „За да направя кукла от теб, моя мила!“

Почти се бях самоубедил от собствената си аргументация и забележката му ме подразни.

— Сигурно ти се иска да повярвам, че след като веднъж се е изкушила да влезе в магазина, Уолтърс е била принудена с помощта на окултни средства отново и отново да се връща там, докато тази мадам Мандилип постигне дяволската си цел. Че състрадателното момиче, продавачката в магазина, се е постарало да я спаси от това, което в старите мелодрами се нарича „участ, по-лоша от смъртта“. Че куклата, която тя е трябвало да получи за племенницата си, е била примамката на въдицата на една вещица. Че се е налагало да бъде попарена, за да може да се приложи мехлемът на магьосницата. Че именно мехлемът е носителят на неизвестната смърт. Че след като е пропаднал опитът да бъде наранена с телта, е било нагласено произшествието с чайника и то е постигнало успех. И че душицата на Уолтърс е пърхала в огледалото на вещицата точно така, както тя самата си е въобразявала. Всичко това, драги Брейл, е най-възмутително суеверие!

— А! — възкликна той многозначително. — Значи все пак ви хрумнаха тези възможности? Мозъкът ви не се е гипсирал чак толкова, както предположих преди няколко мига.

Нервирах се още повече.

— Брейл, дали просто не сте си втълпили, че от момента, в който Уолтърс е влязла в магазина, всяко събитие, което тя описва, показва, че мадам Мандилип се е стремяла да завладее нейната душа — цел, постигната със смъртта на Уолтърс?

Той се поколеба, преди да ми отговори:

— По същество е така.

— Душа! — произнесох иронично. — Аз никога не съм я виждал. Не познавам човек, комуто бих повярвал, че е виждал душата. Какво е това душа — ако изобщо съществува? Има ли тя маса, тегло? От какъв материал е изградена? Ако теорията ти е правилна, душата би трябвало да притежава известни свойства. Как може човек да разполага с нещо толкова неосезаемо и нематериално? Как би могъл да знае, че я има, ако тя не може да се види, претегли, опипа, измери или чуе? Ако не е материална, как би могла да се хване, направлява или изолира? Нали ти предполагаш, че именно така е постъпила с душата на Уолтърс майсторката на кукли? Ако ли пък душата е материална, то къде тогава се помещава тя в човешкото тяло? В мозъка? Извършил съм стотици мозъчни операции и никога не съм откривал тайнственото обиталище на тази мистериозна наемателка. Там има само малки клетки с много по-сложен механизъм на действие, отколкото която и да е изобретена досега машина. И тези малки клетки определят манталитета на човека, който ги притежава, неговите настроения, мислене, емоции и личност — в зависимост от това дали функционират нормално или са болни. Наблюдавал съм многократно тези клетки, Брейл — но никога не съм попадал на душа. Хирурзите са изследвали най-подробно тялото на човека. Но и те не са открили никакъв таен храм в него. Брейл, покажи ми душата и аз ще повярвам в… мадам Мандилип.

Известно време той ме изучава мълчаливо, после кимна.

— Да, сега разбирам. И вие сте поразен прекалено силно от случилото се, нали? И вие самият пърхате и се блъскате в огледалото, не е ли така? Добре. Аз се борих със себе си, за да преодолея това, на което са ме учили, и да допусна, че е възможно да има и друга реалност. Лоуел, този проблем е извън обсега на медицината, извън нашата наука. Докато не признаем това, няма да стигнем доникъде. Искам да ви напомня две неща. Първо, Питърс и Дарнли умират по един и същи начин, а Рикори установява, че и двамата са имали работа с мадам Мандилип. Той отива при нея и едва се отървава от смъртта. Хариет я посещава и умира също като Дарнли и Питърс. Е, не е ли логично, че всичко това уличава мадам Мандилип като възможен източник на злото, което се е стоварило върху четиримата?

— Съгласен съм — отговорих аз.

— Изводът, който се налага от само себе си е, че действително е съществувала основателна причина за страха и предчувствията на Хариет, съвсем различна от нейната повишена емоционалност и прекалено въображение — независимо че Хариет не е схващала напълно всички обстоятелства.

Твърде късно осъзнах дилемата, в която ме вкара моето признание и нямах друга алтернатива, освен да отговоря утвърдително.

— Второто положение, върху което искам да ви обърна внимание, е загубата на всякакво желание от страна на Хариет да се върне при майсторката на кукли след инцидента с чая. Това не ви ли се струва странно?