Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

— Чакам да чуя вашето мнение.

— Ами… помислих си, че приличаше на Питърс.

— Помислил си, че приличала! — избухна той. — Помислил си — по дяволите! Че тя направо беше одрала кожата на Питърс!

— И въпреки всичко ти не ми спомена за това. Защо? — попитах аз подозрително.

— Майка му стара! — започна той, но се овладя. — Знаех, че сте забелязали приликата. Стори ми се, че си затраяхте заради Шевлин. А после ме засипахте с толкова подозрения, че не ми остана време.

— Този, който е измайсторил куклата, изглежда е познавал Питърс доста добре — започнах да разсъждавам на глас аз. — Питърс трябва да е позирал, така както се позира на художник или скулптор. Защо го е направил? И кога е станало това? Защо въобще някой е пожелал да изработи кукла, която да прилича на него?

— Дайте ми възможност да обработя вещицата за един час и ще ви отговоря на всички тези въпроси — изръмжа Маккан.

— Не — поклатих глава аз. — Никакви такива, докато Рикори не проговори. Може би ще успеем да хвърлим светлина върху този случай по някакъв друг начин. Рикори е имал определена цел, за да влезе в магазина. Аз я знам. Но не знам какво точно е привлякло вниманието му към магазина. Имам основание да смятам, че натам го е подтикнала някаква информация, която е получил от сестрата на Питърс. Познаваш ли я достатъчно добре, за да измъкнеш от нея онова, което е казала вчера на Рикори? Така между другото, тактично, внимателно — без да й съобщаваш за заболяването на Рикори?

— Не и без да ми дадете още малко сведения и мотив да я посетя. Моли не е глупачка — отговори ми нахално той.

— Така да бъде. Не знам дали Рикори ти е казал, че Хортенс Дарнли е мъртва. Ние с него смятаме, че има връзка между нейната кончина и тази на Питърс. Предполагаме, че някаква роля тук е изиграла общата им обич към бебето на Моли. Дарнли е умряла по абсолютно същия начин като Питърс…

— Искате да кажете, че гибелта й е била придружена от същите признаци? — прошепна той.

— Да. Допускам, че и двамата са… прихванали болестта на едно и също място. Рикори изказа предположение, че вероятно Моли знае това място. Може да са го посетили и двамата, не непременно по едно и също време, и да са се изложили на… зараза, причинена нарочно от някакво лице със зли намерения. Съвсем очевидно е, че при Мандилип го е изпратило това, което е научил от Моли. Обаче има една деликатна подробност — тя не знае, че брат й е мъртъв, освен ако Рикори вчера не й е казал.

— Точно така — кимна Маккан. — Той даде нареждания да мълчим пред нея.

— Ако не й е казал, и ти не бива да го правиш.

— Докторе, на вас май доста неща са ви известни, но не ми ги съобщавате, нали тъй? — Той се надигна да си ходи.

— Да — отговорих му откровено. — Но това, което ти казах, е напълно достатъчно.

Той ме изгледа мрачно.

— Какво пък, сигурно имате своите основания. Както и да е, аз скоро ще разбера дали шефът е известил Моли за смъртта на Питърс. Ако го е сторил, просто ще си поговоря откровено с нея. Ако не е — е, добре тогава, ще ви се обадя след като я посетя. Hasta luego. 4 4 До скоро (исп.). — Б.пр.

След това полуприсмехулно сбогуване той излезе. Върнах се при останките от куклата на масата. Гадната локва се беше втвърдила и в процеса на сгъстяване беше приела беглите очертания на човешко тяло. Имаше особено неприятен вид с миниатюрните си ребра и грозната гръбначна тел, която проблясваше между тях. Преди още да преодолея нежеланието си да събера кашата, за да я анализирам, в стаята влезе Брейл. Бях толкова развълнуван от идването на Рикори в съзнание и от това, което се беше случило в последствие, че не забелязах веднага колко е блед и тъжен. Тъкмо споделях подозренията си по отношение на Маккан и спрях на средата на изречението, за да го попитам какво му е.

— Тази сутрин се събудих и се замислих за Хариет — каза той. — Сетих се какво означава кодът 4-9-1. Само че не е „Диана“, а „дневник“ 5 5 На английски език се пише „Diary“. — Б.пр. . Веднага повиках Робинс. Влязохме в квартирата им, претърсихме навсякъде и открихме дневника на Хариет. Ето го. — Той ми подаде една тетрадка с червена подвързия. — Вземете го. Аз вече го четох.

Отворих тетрадката. Тук прилагам онези пасажи от ръкописния текст, които се отнасят до описваните събития.

ТРЕТИ НОЕМВРИ. Днес ми се случи нещо необичайно. Отбих се в Батъри Парк, за да видя новите риби в аквариума. След това се оказа, че разполагам с час-два свободно време и се залутах из забутаните улички наоколо, в търсене на подарък за Даяна. Натъкнах се на едно странно магазинче. Чудато и старомодно, но на витрината му имаше най-красивите кукли, който някога съм виждала. Стоях и зяпах в тях, надзъртайки през витрината на магазина. Вътре имаше някакво момиче, което бе застанало с гръб към мен. Внезапно то се обърна и ме изгледа. Видът му ме смути. Лицето й беше съвсем безцветно, а очите й — широко отворени, и гледаха някак си уплашено. Имаше буйна пепеляворуса коса, вързана на кок. Много странно момиче! Гледа ме втренчено цяла минута, както и аз — нея. После тя взе да клати яростно глава и да ми прави знаци с ръце — показваше ми да си вървя. Бях толкова удивена, че просто не можех да повярвам на очите си. Канех се да вляза и да я попитам какво, за Бога, й става, но погледнах часовника си и разбрах, че е време да се върна в болницата. Отново надникнах в магазина и видях как във вътрешността му бавно започна да се открехва една врата. Момичето направи още един последен и като че ли почти отчаян жест. В него имаше нещо, от което ми се прииска да побягна, но се овладях и продължих по пътя си. Чудех се на станалото през целия ден. Освен че изпитвах любопитство, чувствах се и малко ядосана. Куклите и облеклата им бяха красиви. Какво ми имаше на мен като клиент? Възнамерявам да разбера това.