Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

Маккан пристъпи и повдигна главата на куклата…

Аз гледах втрещено и не можех да откъсна очи… хлад полази по черепа ми… сърцето ми забави ритъма си…

Лицето, което ме погледна със страшните си сини очи, беше лицето на Питърс!

И на него, подобно на най-тънко було, беше застинала сянката на демоничната екзалтация, която бях наблюдавал да обхваща лицето на Питърс, след като смъртта спря биенето на сърцето му!

Докато се взирах в куклата, Шевлин ме съзерцаваше, доволен от ефекта, който тя произведе върху мен.

— Голяма дяволщина, нали? — попита той. — Докторът всичко разбира, Маккан. Нали ти казах, той е акъллия човек!

Шевлин метна куклата на коляното си и седна на стола като някакъв вентролог със зловещото си чучело — нямаше да се изненадам, ако чуех сатанински смях от ухилената уста на куклата.

— Навеждам се, вземам тази кукла и я вдигам — продължи Шевлин. — „Тук има нещо повече, отколкото може да забележи човешкото око, Тим Шевлин“ — казвам си. Поглеждам да видя какво прави пияницата. Той си стои, където го оставих, и затова аз отивам при него, а пък той: „Нали ти казах, че е кукла? Ха! Казах ти, че е кукла! Точно тази беше!“ А аз му думам: „Млади момко, приятелче, тук има нещо нередно. Идваш с мен в участъка, разправяш всичко на лейтенанта и му показваш краката си“ — така казвам. А пияницата отговаря: „Съгласен съм, но дръж това нещо настрана от мен.“ И сетне двамата отидохме в участъка. А там — лейтенантът, един сержант и двама патрулни полицаи. Аз отивам право при лейтенанта и слагам куклата върху бюрото му.

„Какво е това? — бъзика се той. — Пак ли отвличане на дете?“

„Покажи му краката си“ — обръщам се аз към пияницата.

„Само ако са по-хубави от ония на мацките във «Фоли»“ — хили се тая маймуна с лукова глава. Обаче пияницата навива крачолите си над чорапите и му показва краката си.

„Кой те е надупчил така, по дяволите?“ — пита лейтенантът и се изправя. „Куклата“ — осведомява го пияницата. Лейтенантът сяда и започва да мига на парцали. Аз му обяснявам как съм откликнал на виковете на пияницата, какво ми разказа той и какво видях с очите си. Сержантът се смее, кискат се и патрулните полицаи, обаче накрая лейтенантът почервеня и ревна: „Шевлин, ти да не би да ми се подиграваш?“ А аз му отвръщам: „Предавам ви какво ми разправи той, а също и какво видях с очите си. Ето я и куклата.“ „Е — казва той, — тази шльокавица е яка, ама чак пък толкоз! — И ме помами с пръст. — Ела при мен, искам да ми дъхнеш.“ И тогава ми стана ясно, че загазих, защото, да ви кажа правичката, пияницата имаше едно плоско шишенце и аз си бях дръпнал от него за успокоение. Само една-единствена глътчица, но за беля дъхът ми ме издаде. И лейтенантът кипна: „Знаех си аз. Сядай!“ И започна да крещи и да хока пияницата: „А бе, ти, изкукуригал идиот такъв, дето акълът ти е прогнил под копринения цилиндър, какво си въобразяваш ти, бе, седнал си да лъжеш един изряден полицейски сержант и да се будалкаш с мен ли? Е, в първото си успял, ама второто няма да мине — кресна той. — Вкарайте го в дранголника! И заедно с него и проклетата му кукла, та да му прави компания!“ А пияндето като чу това, изпищя и се строполи на пода в несвяст. И лейтенантът дума: „Боже Господи, тоя е повярвал на собствената си измишльотина! Да му се не види и проклетият глупак… Свестете го и го пуснете да си ходи.“ А на мен казва: „Тим, ако не беше толкова свестен човек, щях да те изпъдя от службата. Взимай си сега изродската кукла и си върви у дома. Ще пратя някой да те замести. Излез от утре в отпуска, за да изтрезнееш напълно.“ А аз му викам: „Добре, но да знаете, че видях всичко това със собствените си очи. А вас да ви вземат мътните!“ — изръмжах на патрулните полицаи. Те почнаха да се търкалят от смях, а аз викам и на лейтенанта: „И да ме накажеш, и да не ме накажеш, дяволите да те вземат и теб!“ Те обаче направо се задавиха от смях, затова грабнах куклата и си излязох.

Той помълча известно време, после продължи:

— Занасям куклата у дома и повтарям цялата история пред Маги. А тя какво ми отговаря? „Пък разправяш, че не си пиел, а? Я се виж! Дрънкаш разни глупости за кукли, които мушкат хора с игли, обиждаш лейтенанта и току-виж те изпратили за наказание в Стейтън Айлънд. А Джени току-що влезе в колежа! Я си легни и се наспи, а тази кукла изхвърли на боклука.“ Само че аз вече съвсем бях побеснял и не я хвърлих, а я прибрах. Одеве срещнах Маккан и излезе, че и той знае нещичко по въпроса. Разправих му всичко и той ме доведе тук. Не съм го питал защо ме доведе.