Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

Огледах ги, опипах ги, наистина беше кръв, като че ли някой го беше мушкал с игла за шапка…

Без да искам, потърсих с очи Маккан, но той уж нехайно отклони погледа си и невъзмутимо продължи да си свива цигара…

— … и аз го питам: „Кой, по дяволите, ти стори това?“ А той отговоря: „Куклата го направи!“

По гърба ми премина ледена тръпка. Този път Маккан ми хвърли предупредителен поглед. Шевлин се блещеше предизвикателно срещу ми.

— „Куклата го направи!“ — ми казва тоя — извиси глас Шевлин. — И упорито настояваше, че го е направила някаква си кукла!

Маккан прихна и Шевлин премести яростния си поглед от мен върху него. Аз побързах да се намеся:

— Разбирам ви, сержанте. Той ви е казал, че куклата му е нанесла раните. М-да. Изумително твърдение.

— И ти не ми вярваш, туй ли искаш да кажеш? — заяде се вбесено Шевлин.

— Аз ви вярвам, че той ви е казал това — отговорих му. — Продължавайте, моля ви.

— Добре де, имаш предвид, че и аз съм бил пиян, така ли да те разбирам? Щото нашия тъп лейтенант с картоф вместо мозък в главата каза същото.

— Не, съвсем не — побързах да го уверя.

Шевлин се отпусна на стола си и продължи:

— Питам аз пияния: „Как й е името?“ — „Чие?“ — „На куклата — казвам. — Обзалагам се, че е била някоя руса майка, на която й се иска да си види физиономията в жълтите вестници. Брюнетките не използват игли за шапки — така му казвам. — Те всичките боравят с нож.“

„Господин сержант — закле ми се онзи тържествено, — не беше мацка, а истинска кукла! Малка мъжка кукла. И щом твърдя, че беше истинска кукла, значи съм абсолютно убеден в това. Аз се разхождах тъдява — казва той, — за да подишам малко свеж въздух. Не отричам, че съм обърнал няколко чашки, но не повече, отколкото мога да нося. Размахвах си бастуна и го изтървах ей там при онзи храст — казва той и ми го сочи. — Понечих да го вдигна и видях една кукла. Голяма кукла беше и беше се присвила, клечеше, като че ли някой я беше изтървал така. Посегнах да я взема. Още щом я докоснах, тя рипна, сякаш бе изтласкана от пружина. Прехвърли се направо през главата ми! Изненадах се — казва той развълнувано, — и здравата се стреснах, клекнах, за да я потърся, и неочаквано почувствах в прасеца си болка от убождане. Скочих и пак видях тази голяма кукла с игла в ръка — готвеше се да ме намушка.“

„Може — възразявам аз на пияницата, — да ти се е привидял някой комар?“ „Какъв ти комар, бе! — възмущава се той, — кукла беше! И ме мушкаше с игла за дамска шапка. Беше висока около шестдесет сантиметра и имаше сини очи. Хилеше ми се така, че чак ми се смрази кръвта. За миг останах като парализиран и тя отново ме намушка. Скочих на пейката — казва той, — а тя започна да танцува около мен. Подскачаше и ме бодеше. Помислих, че иска да ме убие, и се развиках, колкото сила имах. Всеки на мое място би постъпил по същия начин, не е ли тъй? — пита ме той. — И ето, че ти дойде. А куклата се шмугна ей там в храстите. За Бога, господин сержант, ела с мен, докато намеря такси и се прибера вкъщи — замоли ме той, — защото въобще не си правя майтап, като ти казвам, че съм уплашен до смърт!“

— Значи така, хващам го аз под ръка — не млъкваше Шевлин — и си мисля: „Бедничкият, какво ли не им се привижда на хората от тая контрабандна шльокавица“, но продължавам да се чудя какви са тия дупки по краката му. Чакаме да мине такси и изведнъж той като изпищя: — „Ето я! Виж, ето я!“

Погледнах в указаната посока и наистина видях нещо да се изнизва по тротоара към улица „Драйв“. Осветлението беше слабо и помислих, че е котка или може би куче. И тогава съгледах до отсрещния тротоар една спряла кола-купе. Котката или кучето, или каквото беше там, изглежда имаше намерение да се добере до нея. Пияницата продължаваше да крещи, а аз се мъчех да видя какво е, и тогаз отдолу по „Драйв“ току връхлетя един голям автомобил. Тресна тая щуротия и изобщо не спря. Изчезна от погледа ми, преди да успея да вдигна свирката. Стори ми се, че онова нещо потрепери и се сгърчи. Все още си мислех, че е котка или куче. „Я да ти облекча мъките“ — казах си и се отправих към него с изваден пистолет. И тогава колата-купе, която чакаше, даде газ и се изпари като дим. Наведох се над това, което другата кола беше блъснала, взех го… — Той смъкна чантата от коленете си, сложи я до себе си и я разтвори. — … и ето какво беше то.

Извади отвътре една кукла, или по-скоро това, което беше останало от нея. Автомобилът я беше прегазил през средата и я беше смазал. Нямаше го единият крак, другият висеше на конец. Облеклото й беше разкъсано и изплескано от мръсотията на улицата. Беше кукла — но създаваше зловещото впечатление за размазано джудже. Вратът й висеше прекършен на гърдите.