Абрахам Мерит - Гори, вещице, гори!

— Ясно ми е какво предлагаш, Маккан. Само че тук не е Аризона.

— Знам, че не е. Но не можете ли да удостоверите временно, че е било сърдечна атака? И да ми дадете една седмица на разположение? Тогава, ако не докажа кой е виновен, застреляйте ме. Няма друг изход. Ако кажем на ченгетата за куклата, те ще припаднат от смях и ще ни изпържат на електрическия стол в Синг Синг. Ако не им кажем за куклата, пак ще ни изпържат. Ако по някакво чудо ченгетата ни пуснат — ще ни причакат останалите от бандата на шефа, които на бърза ръка ще отмъстят за него. Докторе, ще погубиш двама невинни. И нещо по-лошо, никога няма да откриеш кой действително е убил шефа, защото ония ще се задоволят с нашата смърт. Защо им е да го търсят повече?

Измъчваха ме съмнения. Не бях убеден, че двамата са невинни. Предложението на Маккан, колкото и наивно да изглеждаше, криеше нещо подмолно. Ако го приемех, телохранителят и шофьорът щяха да имат цяла седмица, за да избягат надалеч. Ако Маккан не се върнеше и аз оповестях впоследствие пред полицията истината за случая, щях да се окажа в положението на замесен. Можеше да ме вземат дори за съучастник в престъплението. Ако се престорех, че въобще не съм се усъмнил, в най-добрия случай щях да бъда обявен за пълнен невежа. Ако ли пък ги хванеха и те разкажеха за споразумението ни, пак щях да бъда обвинен, че съм замесен в убийството. Стана ми ясно, че Маккан постъпи много хитро, като ми предаде пистолетите. Нямаше да мога да докажа, че съм бил принуден да дам съгласието си. Неговият ход би могъл да се изтълкува също и като част от изключително хитро скроен план. Навярно с този жест той целеше да спечели моето доверие и да отслаби съпротивата ми срещу молбата му. Откъде можех да знам дали двамата не разполагате други оръжия, с които да ме застрелят, ако им откажа?

Докато се опитвах мислено да намеря изход от клопката, аз се приближих до Рикори, като за всеки случай пъхнах пистолетите в джобовете си! Наведох се над него. Плътта му беше студена, но това не беше характерният мраз на смъртта. Още веднъж го прегледах обстойно. И ето че този път напипах едва доловим пулс… Рикори беше жив!

Продължих да стоя наведен над него, разсъждавайки по-бързо от всякога. Да, Рикори беше жив. Но това не отменяше опасността, надвиснала върху ми. По-скоро я увеличаваше. Защото, ако е бил наръган от Маккан, ако двамата бяха в таен заговор и узнаеха, че не са успели, нямаше ли да довършат работата си? Един жив Рикори, в състояние да говори и да ги обвини — за тях това означаваше сигурна гибел, те по-скоро биха се зарадвали на съдебна присъда. Чакаше ги смърт по заповед на Рикори, изпълнена от неговите гангстери. А ако тези двамата довършеха Рикори сега, щяха да бъдат принудени да ликвидират и мен.

Без дори да се изправя, бръкнах в джоба си, стиснах автоматичния пистолет, извадих го и се извъртях рязко към тях.

— Горе ръцете! И двамата!

По лицето на Маккан се мерна изумление, а шофьорът се втрещи. Но вдигнаха ръце.

— Маккан, хитроумното ти предложение за споразумение е излишно. Рикори не е мъртъв. Когато бъде отново в състояние да говори, сам ще ни разкаже какво се е случило с него.

Изобщо не бях подготвен за ефекта от думите си. Ако Маккан не беше искрен, значи бе изключителен актьор. Върлинестото му тяло се стегна. Рядко бях виждал облекчение като това, което се изписа на лицето му. По мургавите му бузи потекоха сълзи. Шофьорът се свлече на колене, разрида се и започна да се моли на бога. Съмненията ми моментално се изпариха. Не ми се вярваше това да е игра. Дори донякъде се почувствах засрамен.

— Можеш да свалиш ръцете си, Маккан — казах аз и върнах автоматичния пистолет обратно в джоба си.

— Ще оживее ли? — прегракнало попита той.

— Мисля, че има всички шансове — отговорих аз. — Почти сигурно е, стига да няма инфекция.

— Хвала на Бога! — шепнеше Маккан. — Хвала на Бога!

И точно в този момент влезе Брейл и ни зяпна от изумление.

— Рикори е бил прободен. По-късно ще ти обясня целия случай — казах му аз. — Има малка дупка над сърцето, вероятно е засегнато и то. В момента е просто в шоково състояние, но започва да излиза от него. Закарай го в моята частна клиника и се погрижи за него, докато дойда.

Изредих му в резюме какво бях свършил дотук и му дадох указания за незабавното по-нататъшно лечение на Рикори. Когато тялото бе изнесено, се обърнах отново към телохранителите.

— Маккан, сега не е моментът за обяснения. Ето, вземете си пистолетите. Давам ви шанса, който поискахте.